Читать «Знакът на Атина» онлайн - страница 8

Пърси стисна ръката й.

— Не се безпокой за Октавиан — каза той, — повечето римляни са добри хора като приятелите ми Франк и Хейзъл и като Рейна. Всичко ще е наред.

Анабет се чувстваше така, все едно някой е опрял мокра кърпа във врата й. Отново чу призрачния смях, сякаш присъствието от кораба я бе последвало.

Тя погледна към Арго II. Масивният му бронзов корпус блещукаше на слънчевата светлина. Част от нея искаше да отвлече Пърси тук и сега, да избягат, докато могат. Не можеше да се отърве от чувството, че ще се случи нещо ужасно.

Нямаше да допусне обаче да я разделят с Пърси отново.

— Всичко ще е наред — повтори тя, опитвайки да убеди сама себе си.

— Отлично. — Рейна се обърна към Джейсън и на Анабет й се стори, че в очите й проблясва някакъв глад. — Да поговорим и да се съберем, както трябва.

III. Анабет

На Анабет й се щеше да има апетит, тъй като римляните бяха прочути с чревоугодничеството си. Редици от кушетки и ниски маси бяха довлечени на форума, докато той не заприлича на гигантски магазин за мебели. Римляните се събраха на групи от по десет-двайсет човека и започнаха да си приказват и да се смеят, докато аурите — духовете на вятъра — носеха подноси с пици, сандвичи, чипс, студени напитки и прясно изпечени сладки. Потокът с храна изглеждаше безкраен.

Сред тълпата се носеха и червеникави призраци — лари, облечени в тоги и легионерски брони. По краищата на пиршеството сатири (Не, фавни — поправи се наум Анабет.) обикаляха масите и се молеха за храна или дребни монети. В близките поля бойният слон си играеше с Госпожа О’Лиъри, а децата се гонеха около статуите на Терминус, опасващи границите на града. Сцената бе едновременно позната и напълно чужда на Анабет, поради което едва не й се зави свят.

Единственото, което искаше, бе да остане с Пърси — за предпочитане насаме. Знаеше обаче, че това ще трябва да почака. Имаха нужда от помощта на тези римляни, за да извършат подвига си, а това означаваше, че трябва да ги опознаят и да спечелят благоволението им.

Рейна и офицерите й — сред които бе и русолявият Октавиан, току-що изгорил плюшено мече в чест на боговете — стояха заедно с Анабет и екипажа й. Пърси се бе присъединил към тях заедно с двамата си нови приятели Франк и Хейзъл. Докато над масата се спускаше торнадо от чинии с храна, Пърси се приведе и прошепна на ухото на Анабет:

— Искам да ти покажа Нов Рим. Да се разходим из него само ние двамата. Мястото е невероятно.

Анабет трябваше да бъде очарована от това предложение. „Само ние двамата“ — тя искаше точно това. Вместо това обаче усети как у нея се надига негодувание. Как можеше Пърси да е толкова въодушевен от това място? Ами лагера на нечистокръвните? Той бе техният лагер, техният дом!

Опита се да не поглежда към новата татуировка на Пърси — буквите SPQR, същите като тези на ръката на Джейсън. В лагера на нечистокръвните героите носеха огърлици от мъниста, които показваха колко години са тренирали. Тук римляните те дамгосваха като говедо, сякаш за да кажат: „Ти ни принадлежиш. Завинаги!“.

Тя преглътна хапливия си отговор.