Читать «Знакът на Атина» онлайн - страница 20

Най-накрая забеляза Пърси. Той и приятелите му, Хейзъл и Франк, стояха в центъра на фонтан. Пърси отблъскваше гневните римляни с вълни от вода. Тогата му бе станала на парцали, но той не изглеждаше ранен.

Анабет му извика, а форумът се разтърси от още една експлозия. Този път светлината проблясна точно над тях. Един от римските катапулти бе стрелял и Арго II се наклони на една страна. Покритият му с бронз корпус заскърца.

Анабет забеляза, че някаква фигурка отчаяно стиска въжената стълба и се опитва да слезе. Беше Октавиан. Робата му пушеше, а лицето му бе почерняло от сажди.

Пърси изблъска римската тълпа с още една вълна.

Анабет изтича до него, като избегна крошето на един римлянин и един поднос със сандвичи, полетял към лицето й.

— Анабет! — извика Пърси. — Какво…

— Не знам! — извика тя.

— Ще ви кажа аз какво! — долетя отгоре нечий глас. Октавиан бе слязъл до края на стълбата.

— Гърците откриха огън по нас! Вашето момче Лио насочи оръдията си към Рим!

Анабет се почувства така, сякаш бе полята с течен азот. Имаше чувството, че ще се пръсне на милион замръзнали частици.

— Лъжеш! — каза тя. — Лио никога не би…

— Бях там! — кресна в отговор Октавиан. — Видях го със собствените си очи!

Арго II отвърна на огъня. Легионерите на бойното поле се пръснаха, когато един от катапултите им стана на трески.

— Виждате ли? — изпищя Октавиан. — Римляни, убийте натрапниците!

Анабет простена отчаяно. Нямаше време да докаже истината. Римляните превъзхождаха числено екипажа й в съотношение сто към едно и дори Октавиан да бе направил някакъв номер (което й се струваше вероятно), никога нямаше да успеят да убедят домакините в невинността си. Римляните щяха да ги прегазят и убият.

— Трябва да бягаме — каза тя на Пърси. — Веднага.

Той кимна мрачно.

— Хейзъл, Франк, трябва да направите избора си сега. Идвате ли с мен?

Хейзъл изглеждаше ужасена, но сложи кавалерийския си шлем.

— Естествено. Само че никога няма да стигнеш до кораба, освен ако не ти спечелим малко време.

— Как? — попита Анабет.

Хейзъл подсвирна. Една бежова сянка веднага се отзова на призива й и до фонтана се появи величествен кон. Той се изправи на задните си крака, изцвили и разпръсна тълпата. Хейзъл се покатери на гърба му, сякаш бе родена за ездач. До седлото имаше запасан кавалерийски меч.

Хейзъл изтегли златното острие.

— Пратете ми съобщение по Ирида, веднага щом се отдалечите на безопасно разстояние. Арион, дий!

Конят се стрелна към тълпата с невероятна скорост, като изблъска римляните от пътя си и предизвика масова паника.

Анабет усети искрица надежда. Може би щяха да се измъкнат оттук живи.

Тогава чу гласа на Джейсън от другия край на форума.

— Римляни! — извика той. — Моля ви!

Тълпата целеше него и Пайпър с камъни и чинии. Джейсън се опита да предпази Пайпър, но една тухла го удари над окото. Той рухна, а тълпата хукна към тях.