Читать «Знакът на Атина» онлайн - страница 22

V. Лио

На Лио му се щеше да изобрети машина на времето. Така щеше да се върне два часа назад и да предотврати глупостите, които бе натворил. Другият вариант беше да изобрети машина за шамари, с която да се самонакаже, макар да се съмняваше, че плесниците й ще са по-болезнени от погледа на Анабет.

— Още веднъж те питам — каза тя. — Какво точно стана?

Лио се свлече до мачтата. Главата още го болеше от удара в палубата. А красивият му нов кораб бе станал на нищо. Арбалетите на кърмата вече можеха да служат само за подпалки. Главното платно на мачтата беше на парцали, а сателитът, който ловеше телевизионни канали и интернет, бе станал на части, което бе вбесило тренер Хедж. Главата на бронзовия дракон Фестус кашляше пушек така, сякаш се бе задавила с топка косми, а постоянното скърцане от левия борд подсказваше на Лио, че въздушните гребла или са извадени от гнездата си, или са напълно потрошени, което обясняваше защо корабът трепереше като лист, докато летеше. Двигателят пък издаваше странни звуци като на човек, болен от астма.

Лио сподави сълзите си.

— Не знам. Всичко ми е като в мъгла.

Прекалено много хора бяха вперили поглед в него — Анабет, която Лио мразеше да ядосва (това момиче го плашеше), тренер Хедж, който нервно потропваше с косматите си кози крака и многозначително поклащаше бейзболната си бухалка (трябваше ли да я мъкне навсякъде?), а също и Франк, новакът. Лио не знаеше какво да мисли за него. Приличаше му на бебе сумист, но акълът му стигаше, за да не му го каже. Смътно си спомняше, че на кораба бе кацнал дракон, който после се бе превърнал във Франк.

— Значи не си спомняш? — кръстоса ръце Анабет.

— Аз… — Лио се чувстваше така, сякаш опитваше да преглътне стъклено топче. — Спомням си, но усещането беше като да се гледаш отстрани. Нямах никакъв контрол върху действията си.

Тренер Хедж потропа с бухалката си по палубата. В своя анцуг и с шапката, която бе нахлупил над рогата си, изглеждаше както в училище „Уилдърнес“, където в продължение на година бе преподавал физическо на Лио, Пайпър и Джейсън. Погледът му в момента бе такъв, че Лио очакваше сатирът всеки миг да му нареди да прави лицеви опори.

— Виж сега, хлапе — каза Хедж, — взриви доста неща. Нападна римляните. Това е страхотно. Трябваше ли обаче да прецакваш сателита? Тъкмо гледах един мач в клетка!

— Тренер — каза Анабет, — защо не огледаш дали някъде из кораба няма пожар?

— Вече го направих.

— Пак провери.

Сатирът се отдалечи, мърморейки си нещо под нос. Дори той не смееше да възрази на Анабет.

Тя коленичи до Лио. Сивите й очи блестяха като стомана. Русата й коса падаше по раменете, но на Лио това не му се стори привлекателно. Той нямаше идея защо хората смятаха блондинките за глупави. Откакто беше видял Анабет в Големия каньон, където тя го бе изгледала с изражение, гласящо: „Дайте ми Пърси Джаксън, или ще ви убия“, Лио смяташе блондинките за твърде умни и твърде опасни.