Читать «Знакът на Атина» онлайн - страница 18

— Съгласна съм — каза Рейна, — но нима сътрудничеството е възможно? Какво ще стане, ако планът на Юнона се окаже грешен? Дори богините бъркат.

Анабет изгледа Рейна — очакваше да я удари гръм или да бъде превърната в паун. Но нищо не се случи.

За нещастие, Анабет разбираше съмненията на Рейна. Хера правеше грешки. Тя самата не бе видяла нищо хубаво от надменната богиня и никога нямаше да й прости, задето бе отвлякла Пърси, било то и за благородна кауза.

— Нямам вяра на богинята — призна Анабет, — но вярвам в приятелите си. Това не е номер, Рейна. Можем да работим заедно.

Рейна изпи шоколада си. Остави чашата върху оградата на терасата и се загледа към долината, сякаш очертаваше бойно поле.

— Вярвам, че го мислиш наистина — каза тя, — но ако ще ходиш в древните земи, и особено в Рим, има нещо, което трябва да узнаеш за майка си.

— За майка ми? — Анабет усети как раменете й се напрягат.

— Докато живеех на острова на Цирцея — каза Рейна, — посрещах много гости. Веднъж, може би година преди да ни навестите с Пърси, при нас попадна младеж, който бе почти полудял от жажда и горещина. Беше плавал дни наред сред морето. Думите му ни се сториха безсмислени, но той каза, че е син на Атина.

Рейна замлъкна в очакване на реакция. Анабет нямаше представа кое бе това момче. Тя не знаеше за други деца на Атина, тръгнали по Морето на чудовищата, но усети, че я полазват тръпки. Светлината се процеждаше през лозите и караше сенките да шават като ята насекоми.

— Какво стана с него? — попита тя.

Рейна махна с ръка, все едно въпросът бе тривиален.

— Цирцея го превърна в морско свинче, разбира се. Беше доста лудо зверче. Преди това обаче не спираше да говори за великия си подвиг. Щял да отиде до Рим, следвайки Знака на Атина.

Анабет се хвана за оградата, за да не падне.

— Да — каза Рейна, щом видя безпокойството й, — не спираше да говори за детето на Мъдростта, за Знака на Атина и за това как гибелта на гигантите е в бяло и злато. Същите неща, за които говореше и Ела. Казваш обаче, че не си чувала за това преди?

— Не, не и по начина, по който го каза Ела — отговори немощно Анабет. Не лъжеше. Тя наистина не бе чувала пророчеството, но майка й я бе накарала да последва Знака на Атина и сега, когато се замисли за монетата в джоба си, изпита ужасно подозрение. Спомни си грубите думи на майка си, ужасяващите кошмари, които я измъчваха напоследък.

— Този герой каза ли нещо повече за подвига си?

— Тогава нямах идея за какво говори — поклати глава Рейна. — Много време след това, когато станах претор на лагер „Юпитер“, започнах да подозирам нещо.

— Какво?

— Сред преторите на лагера се носи древна легенда, предаваща се от поколение на поколение през вековете. Ако е вярна, това би обяснило защо двете групи герои се мразят и не могат да работят заедно. Това може да е причината за нашата вражда. Докато старата неправда не бъде поправена, твърди легендата, гърците и римляните никога няма да живеят в мир. В центъра на легендата е Атина…