Читать «Знакът на Атина» онлайн - страница 21

— Назад! — изкрещя Пайпър. Очароващият й глас накара тълпата да се поколебае, но Анабет знаеше, че ефектът е мимолетен. Нямаше да може да ги стигне, дори с помощта на Пърси.

— Франк — каза Пърси, — в теб ми е надеждата. Можеш ли да им помогнеш?

Анабет не разбираше как Франк би могъл да им помогне сам-самичък, но той преглътна нервно.

— Богове — прошепна, — добре. Само че вие се качвайте бързо. Веднага!

Пърси и Анабет хукнаха към въжената стълба. Октавиан още се клатеше на края й, но Пърси го хвана и го хвърли на тълпата. Докато двамата започваха да се катерят, на форума се появиха въоръжени легионери. Над главата на Анабет профучаха стрели. Една експлозия едва не я събори от стълбата. Беше се изкатерила наполовина, когато чу рев зад себе си. Обърна глава и видя как римляните пищят и бягат от пътя на огромен дракон, който тичаше през форума — звяр, по-страшен дори от бронзовата глава на носа на Арго II. Имаше груба сива кожа като на комодски варан и кожести прилепови криле. Стрели и камъни отскачаха от тялото му. Той надвисна над Пайпър и Джейсън, сграбчи ги с предните си лапи и полетя във въздуха.

— Това да не е…? — Анабет дори не можеше да го изрече.

— Франк — кимна Пърси, който бе на около метър над нея. — Той има някои специални умения.

— Меко казано — промърмори Анабет, — продължавай да се катериш.

Ако драконът и конят на Хейзъл не разсейваха стрелците, Пърси и Анабет нямаше да успеят да се изкатерят по стълбата, без да бъдат улучени. Най-накрая обаче минаха покрай редица натрошени въздушни гребла и се намериха на палубата. Такелажът гореше, главното платно на предната мачта бе скъсано през средата, а корабът висеше надясно.

Нямаше следа от Глийсън Хедж, но Лио стоеше в средата на кораба и спокойно презареждаше балистата.

Стомахът на Анабет се сви.

— Лио! — извика тя. — Какво правиш?

— Унищожи ги. — Лио се обърна към Анабет. Погледът му бе стъклен, а движенията механични като на робот. — Унищожи ги всички. — Той се обърна към балистата, но Пърси го събори. Главата на Лио се удари в палубата, а очите му се завъртяха така, че за момент се видя само бялото им.

Сивият дракон се появи до тях. Той обиколи кораба веднъж и кацна на предната част на кораба, като остави Джейсън и Пайпър. И двамата паднаха.

— Давай! — извика Пърси. — Отведи ни от тук!

Анабет осъзна с изненада, че той говори на нея. Тя направи грешката да погледне през релинга и видя как въоръжените легионери се подреждат в редици на форума и приготвят горящи стрели.

Хейзъл пришпори Арион и двамата избягаха от града, преследвани от тълпата. Нови катапулти се прицелиха в тях. Навсякъде по границата на Нов Рим статуите на Терминус поаленяха, сякаш се готвеха да освободят някакъв енергиен заряд.

Анабет погледна към джойстиците. Прокле наум Лио, задето ги бе направил толкова сложни. Нямаше време да прави комплексни маневри, но знаеше една простичка команда: „Нагоре“.

Тя сграбчи авиационния регулатор и го издърпа назад. Корабът проскърца. Носът му се наклони под ужасяващ ъгъл. Въжетата с котвите изплющяха и корабът се издигна над облаците.