Читать «Летящ старт» онлайн - страница 56

Напрежението във въздуха беше ясно осезаемо.

Това не беше обикновен състезателен ден в спортното училище. Тук залогът беше нещо повече от точки за генералното класиране в шампионата. Днес човек можеше да направи кариера — или да провали кариерата си.

Джейсън видя Ериъл в нейния бокс и й помаха. Тя също го видя, но не отвърна на жеста му, нито го погледна в очите.

В 8:45 в питлейна се проведе церемония, предавана по телевизиите: на нея се изтегли поредността на двойките. Всяко единоборство получи номер и Жан-Пиер Леклерк започна да вади номерата от един цилиндър.

Първото състезание за деня… Чейсър срещу Пайпър в 9:30 предобед, но преди да бъде даден старт, в 9:00 беше предвиден Парад на състезателите пред главната трибуна, която се издигаше при старт/финала. Докато оглеждаше лъскаво екипираните други отбори, Джейсън се притесни, че ще го „представят“ на събраните спонсори в старите му дънки.

Но нямаше избор.

Парадът на състезателите започна и той стоеше пред очите на света, заобиколен от знамена и плакати и под реещия се над него телевизионен дирижабъл със старите си работни дрехи… Никога не се беше чувствал толкова неловко. Мразеше всяка минута от това представление.

Най-после парадът милостиво свърши, тълпата зарева и пистата беше освободена за първото състезание за деня.

Сали се зае да подготвя „Аргонавт“ и Тарантула.

Бъг работеше по стратегии за влизане в пита — и от време на време поглеждаше боязливо към препълнените трибуни.

Стрелките на часовника отбелязаха 9:25 и високоговорителите заехтяха от гласа на директора по състезанията: „Състезателите Чейсър и Пайпър, моля, заемете местата си на пистата! Пет минути до старта…“.

Джейсън се изправи…

… и точно в този момент родителите му се втурнаха в района на пита, а майка му се дереше:

— Джейсън, Ларва на мраволъв! Чакайте!

Носеше голям плик за пране.

Когато стигна до бокса на отбор „Аргонавт“, беше останала без дъх.

— Мамо! — възкликна Джейсън. — Какво има?

— Съжалявам, че не сварих да ги направя по-бързо — отговори Марта Чейсър, дишаше тежко.

Отвори плика за пране…

… и вътре имаше красиви състезателни екипи.

Сини.

Сребристи.

И бели.

Цветовете на „Аргонавт“.

Бяха цели гащеризони, към които имаше безшевно закачени подхождащи ръкавици и обувки. Дизайнът също беше много як. Основно бяха бели, а отдалече се създаваше илюзията, че облечените с екипите са потопили ръцете и краката си в синя боя — хубаво хрумване бяха ивиците блестящо сребристо, които увенчаваха сините участъци. На лявото рамо на екипите се виждаше номер 55.

Един екип за Джейсън.

И един по-малък за Бъг.

И още един — трети — за Сали Макдъф.

Марта подаде гащеризона на Сали.

— Скъпа, погрижих се твоят да има корсажче за гърдите.

В този момент Хенри Чейсър извади своята изненада: две кутии, на които имаше надписи „Шоей“.

— Не мога да повярвам… — промълви Джейсън.

Отвори своята кутия и извади отвътре чисто нова тъмносиня каска „Шоей“.

За Бъг имаше същия модел каска, само че неговата беше бяла. Тъй като нямаше нужда от каска, Сали получи хубаво бейзболно кепе, на което имаше избродиран надпис: „Аргонавт 55“.