Читать «Летящ старт» онлайн - страница 54

— Каквото ти се яде, това ще си поръчаме — избоботи един глас с италиански акцент зад гърбовете им.

Хенри, Джейсън, Бъг и Сали се обърнаха стреснати.

Зад тях стоеше огромен като мечка мъж, облечен в скъп смокинг, който едва обхващаше огромното му шкембе. Дебелите му бузи бяха обрасли с безукорно подстригана черна брада.

Джейсън го позна на секундата и от удивление раззина уста.

— Умберто Ломбарди — каза Сиракюз, — позволи ми да ти представя госпожица Сали, Джейсън Чейсър, баща му Хенри, братчето на Джейсън и негов навигатор Бъг.

След това се обърна към Джейсън.

— Умберто е мой стар приятел и когато днес се срещнахме, го попитах дали би се отбил при нас по време на вечерята. Той пък настоя да вечеря на нашата маса.

Джейсън още не можеше да се свести.

Ломбарди беше милиардер и собственик на отбора „Ломбарди“ — един от малкото отбори в професионалната лига, собственост на частно лице.

Беше италиански строителен предприемач, спечелил богатството си с неприлично успешния проект „Венеция II“. Когато предложил идеята си Венеция да се построи наново на 80 километра от оригиналния град — точно копие в комплект с кристалночисти хлорирани канали плюс ултрамодерни жилища — му се смеели и го сочели с пръст като луд.

Обаче с напредването на проекта, когато хората видели, че идеята на Ломбарди приема една прекрасна форма, апартаментите се разпродали бързо — основните клиенти били автомобилни състезатели с наклонности на плейбои и богатите и известните от цяла Европа.

Венеция II се бе превърнала в най-модния адрес на света. Скоро се бе появила и Венеция III — къде другаде, ако не на Венис Бийч, Калифорния. Последваха я Венеция IV, V и VI.

Обаче истинската страст на Ломбарди бяха състезанията от ФЛК и скоро чрез този огромен мъжага светът на Формула летящи коли се попълни с един приятен чудак. Дори когато тимът му се класираше последен в поредния шампионат, той с радост пръскаше пари по него. Беше известен като откривател на нови таланти — таланти, които фирмените отбори с големи бюджети бързо му отмъкваха.

— Трябва да знаете — продължи да боботи той, докато сядаше между Джейсън и Хенри Чейсър, — че тези галавечери понякога са много мухлясали. Хайвер, трюфели, гъши дроб. Пфу! Честно, понякога единственото, което ми се яде, е някой голям чийзбургер! — И мушна Джейсън с лакът в ребрата. — Не се тревожи, млади приятелю, ако храната мирише, ще си поръчаме пица по телефона. Така ще осигурим на тези социални паразити материал за клюки чак до следващия прием.

Джейсън се ухили. Умберто Ломбарди му харесваше.

И тогава Ломбарди — гръмогласният гигант Умберто — като че ли чак сега забеляза Бъг, който седеше от другата страна на Джейсън с ококорени очи, почти скрит зад гърба на брат си.

— Я! — избоботи той. — Боже, прекалено си малък, за да се носиш из въздуха с болид…

От този момент галавечерята тръгна като по вода.

За Джейсън вечерта мина като миг.