Читать «Летящ старт» онлайн - страница 57
Матю Райли
— Когато в четвъртък ви гледах как победихте — обясни Марта, — си помислих: „Какъв голям отбор!“. Обаче всеки голям отбор трябва и да
Джейсън я прегърна. Бъг също.
— Благодаря, мамо!
— Хайде, момчета, облечете екипите, защото ви чака състезание, което трябва да спечелите.
След минути отбор „Аргонавт“ излезе на пистата пред ревящата публика с новите състезателни екипи. На ръцете им се полюшваха каски „Шоей“, а лицата им бяха безизразни като на покерджии.
Отборът на Ериъл Пайпър вече беше на пистата, застанал до „Свирачът от Хамелн“.
— Какво е това? Герои от комикс? — кисело подхвърли навигаторът на Ериъл.
Джейсън кимна на Ериъл, докато се пъхаше в кабината на „Аргонавт“.
— Няма приятели на пистата, Джейсън — подхвърли тя.
— Както кажеш.
Състезание 1
Чейсър с/у Пайпър
Двете летящи коли стояха една до друга на пистата. Отдясно „Аргонавт“, а отляво — „Свирачът от Хамелн“.
Всичко, което Джейсън можеше да види от кабината, беше широк, наподобяващ стъкло коридор от плексиглас, простиращ се напред, преди да завие рязко в джунглата на градските сгради.
Двукратен вой на сирена, стартовият светофар светна зелено и двете коли се стрелнаха напред от местата си в стартовата решетка, а тълпите по трибуните ревнаха възторжено.
Два болида.
Една затворена писта.
Ослепително слънце.
Размазани стени.
„Аргонавт“ и „Свирачът от Хамелн“ се наклониха и завиха, докато се носеха като два куршума по пистата и се накланяха, и връхлитаха, разминавайки се на косъм, докато се бореха за позиция.
С крайчеца на окото си Джейсън видя червено-белия нос на „Свирачът“ да се носи по пистата до него.
След пет бързи обиколки не се беше променило нищо.
След десет също.
Размазаната писта се стрелкаше покрай кабината.
Правеха обиколка след обиколка, стрелкаха се отгоре и отдолу по пистата с формата на леко сплескана осмица — в някои точки един до друг, на други — преследвайки другия по петите, водачеството се сменяше, но не можаха да избягат един от друг на повече от няколко дължини на колите.
Тълпата беше омаяна.
Точно тогава, сякаш кон губи подковата си, Джейсън най-неочаквано изгуби един от магнитните си дискове и макар по никакъв начин да не искаше да влиза пръв, зави към питлейна.
Ериъл остана на пистата и извъртя следващата 30-секундна обиколка.
Тълпата замря от вълнение.
Джейсън разполагаше с 30 секунди.
Влезе в питстопа. Тарантула се спусна.
7 секунди… 8…
„Свирачът от Хамелн“ изфуча през градската част.
Нови магнитни дискове. Охладителна течност.
„Свирачът“ пресече пресечната точка на осмицата.
13 секунди… 14 секунди.
— Сали…
— Почти свършвам… Окей! Давай!
Сали съкрати престоя в пита, Тарантула се вдигна под тавана, а Джейсън натисна газта и изхвърча с рев от питлейна точно в мига, когато Ериъл излетя от последния завой. „Свирачът“ се залепи за петите на „Аргонавт“ и беше само на няколко дължини от него!
