Читать «Летящ старт» онлайн - страница 58
Матю Райли
Беше класическо надбягване на двойки — сега бяха във фазата, известна като „преследване“.
„Свирачът от Хамелн“ (без питстоп досега) се беше залепил за опашката на „Аргонавт“ (1 питстоп) и яростно го преследваше. Ако Джейсън допуснеше и най-малката грешка, която да позволи на Ериъл да излезе и милиметър начело, състезанието щеше да приключи.
Дори да беше десета от милиметъра, монтираните в предните криле микрочипове щяха да започнат да вият веднага щом едната кола излезе с обиколка пред другата.
Джейсън трябваше да задържи Ериъл, докато не дойдеше време да влезе в боксовете.
Обаче тя не влизаше и не влизаше.
Вместо това продължи да го преследва.
Направо се беше залепила за него.
Преследваше го, взимаше всеки завой със съвършен наклон, с всяка обиколка го доближаваше все повече. Придърпваше го като рибар риба метър след жесток метър.
След една обиколка беше на две дължини от „Аргонавт“.
След две — на една.
След три обиколки вече беше
Нямаше милост. Ериъл хвърляше всички сили срещу него, взимаше чисто всеки завой, непрекъснато търсеше пролука, за да се стрелне покрай болида му, превръщаше тази битка в състезанието на живота му.
На четвъртата такава обиколка преднината на Джейсън се стопи до половин дължина на болид.
„Запази спокойствие… — каза си той. — Запази спокойствие…“
Пет обиколки. В повечето случаи фазата преследване завършваше около петата обиколка, когато или преследвачът трябваше да влезе в боксовете, или преследваният не издържаше и катастрофираше.
Шест обиколки.
Ериъл се промъкна до него!
„Опитва се да те накара да направиш грешка.“
Седем обиколки.
Сега се състезаваха един до друг!
Джейсън продължаваше да впива очи в пистата пред себе си — страхуваше се, че ако посмее да стрелне поглед встрани, ще види очите на Ериъл зад визьора на каската й.
Осем обиколки и хората по трибуните започнаха да стават на крака.
Осем обиколки! Вътре в себе си Джейсън виеше. Докога Ериъл щеше да продължава така? Кога щеше да влезе за питстоп?
На деветата обиколка носът на болида на Ериъл започна да се промъква напред.
„Не! Ще ме надмине!“
Зрителите започнаха да викат.
„Никога не се отказвай! Никога не казвай: «Не мога повече».“
И докато се носеха по основната права, започвайки Обиколка 20 — десетата обиколка от фазата преследване — Ериъл зави и влезе в питлейна.
Тълпата избухна в аплодисменти: Джейсън току-що беше оцелял в преследване, продължило девет обиколки — почти двойно повече от средностатистическите.
Питстопът на Ериъл мина почти перфектно и тя успя да излезе на пистата с малка преднина пред Джейсън, но вече в същата обиколка.
Мина Обиколка 40, но нямаше никакви промени.
Друга фаза преследване имаше между Обиколка 50 и 55, но Джейсън оцеля и този път.
Около Обиколка 81 Джейсън влезе в ролята на преследващия, но Ериъл решително го отбиваше.
Ериъл опита отново, когато Джейсън трябваше да влезе в пита в Обиколка 90, но нямаше успех.
Това означаваше, че след 96 обиколки и суперсблъсък на двойки в продължение на 48 минути, през последните четири обиколки им остава само да се втурнат към финала.
