Читать «Двор от рози и бодли» онлайн - страница 218

Аторът и спътникът му свиха зад ъгъла, без да спират да говорят. Гласовете им бяха тихи. Чак когато вече ги чувах, разбрах, че ние не просто се крием от тях.

– Да – тъкмо казваше Аторът, – добре. Тя ще се зарадва, като ù кажа, че са готови.

– Но Великите господари ще се включат ли със собствените си армии? – попита онзи с гърления глас. Мога да се закълна, че накрая изгрухтя като прасе.

Приближаваха се все повече, без да подозират за присъствието ни. Спътничките ми се притиснаха към мен – бяха толкова напрегнати, че не дишаха. Прислужници и шпиони.

– Господарите ще направят каквото им каже тя – сряза го Аторът и опашката му прошумоля по пода.

– Чух войниците от Хиберн да говорят – кралят не бил доволен от развитието на тази ситуация с момичето. Амаранта е сключила неизгодна сделка. Последния път онази нейна лудост с Юриан стана причина той да загуби войната. Ако отново му обърне гръб, той няма да е толкова склонен да ù прости. Едно е да му краде заклинанията и да завзема чужди територии. Съвсем друго е за втори път да откаже да му помогне, когато има нужда от нея.

Последва силно съскане и аз потреперих, когато Аторът щракна с челюсти към спътника си.

– Господарката ми не сключва неизгодни сделки. Тя оставя другата страна да се вкопчи в надеждата и щом тази надежда бъде потъпкана, всички се превръщат в прекрасни, пречупени слуги.

В момента минаваха покрай гоблена.

– Дано да е така – рече гърленият глас. Що за създание е това, щом остава невъзмутимо пред заплахите на Атора? Ръката сянка на едната ми спътница натисна още по-силно устата ми, докато Аторът не отмина.

Не се доверявай на сетивата си – гласът на Алис отекна в съзнанието ми. Аторът веднъж вече ме хвана, когато си мис­лех, че съм в безопасност...

– А ти си дръж устата затворена – предупреди го Аторът. – Или господарката ми ще се погрижи за това, а ръката ù не е от най-нежните.

Другото същество отново издаде грухтящия звук.

– Тук съм при гарантиран имунитет, съгласуван с краля. Ако господарката ти смята, че стои над него само защото управлява тези скапани територии, скоро ще ù бъде напомнено кой може да я лиши от силите ù, без заклинания и отвари.

Аторът не отговори, а част от мен искаше да го чуе как реагира, как отвръща на заплахата със заплаха. Но той замълча и страхът натежа в стомаха ми като хвърлен в езеро камък.

Каквито и планове да крои кралят на Хиберн през тези дълги години – военен поход да си възвърне земите на смъртните, явно не желае повече да чака. Може би Амаранта скоро ще получи онова, за което копнее – да унищожи царството на смъртните.

Кръвта ми се вледени. Неста – вярвах, че Неста ще спаси семейството ми, ще го предпази.

Гласовете заглъхнаха, но ние постояхме още минута в скривалището ни и едва след това двете ми спътнички се поотпуснаха. Гобленът изчезна и ние излязохме в коридора.

– Какво беше това? – попитах аз и ги изгледах поред, докато сенките около нас просветляваха, макар и не много. – Кой е това? – поясних.