Читать «Двор от рози и бодли» онлайн - страница 13

Отнякъде се носеше аромат на храна – ухание на подправки, който събуди паметта ми и ме подмами. Илейн простена тихо зад гърба ми. Подправки, сол, захар – редки стоки за повечето жители на селото, а за нас – съвсем недостижими.

Ако получа добри пари за кожите, може би ще успея да купя нещо вкусно за всички ни. Хвърлих поглед през рамо и отворих уста да им го кажа, но точно тогава завихме зад ъгъла и спряхме толкова рязко, че се сблъскахме.

– Нека Безсмъртната светлина ви огрява, сестри мои – каза облечената в светла роба млада жена, която стоеше точно на пътя ни.

Неста и Илейн цъкнаха с език, а аз потиснах желанието си да изръмжа. Идеално. Само това ми трябваше – Децата на благословените насред селото в пазарен ден да разсейват и дразнят всички. Старейшините на селото обикновено им позволяваха да останат няколко часа, но дори и това кратко присъствие на фанатичните глупаци, които още почитаха Върховните елфи, караше хората да се изнервят. Изнервяше и мен. Много отдавна Върховните елфи са били наши господари, не богове. И определено не са били добри господари.

Младата жена протегна бледите си ръце за поздрав, а на китката ù звъннаха сребърни звънчета – истинско сребро.

– Имате ли малко време да чуете Словото на благословените?

– Не – сопна се Неста, подмина протегнатите ръце на жената и бутна Илейн да върви. – Нямаме.

Разпуснатата тъмна коса на жената блестеше на утринната светлина, а чистото ù, свежо лице засия, когато се усмихна. Зад нея стояха още петима такива, млади мъже и жени с дълги коси, които оглеждаха пазара за други млади хора, на които да досаждат.

– Ще отнеме само минутка – каза младата жена и препречи пътя на Неста.

Беше впечатляващо, наистина впечатляващо да видя как Неста се изпъва като струна, как изопва рамене и поглежда младата жена отвисоко, като кралица без трон.

– Върви да бълваш фанатичните си безсмислици на някой друг. Тук няма да намериш новопокръстени.

Момичето се дръпна, а в кафявите ù очи се появи сянка. Потиснах желанието си да направя гримаса. Може би това не е най-добрият начин да се разправиш с тях, тъй като можеха да станат много досадни, ако ги провокира човек...

Неста вдигна ръка, дръпна ръкава си нагоре и показа желязната гривна на китката си. Същата като тази на Илейн. Бяха си ги купили преди няколко години. Младата жена си пое рязко дъх и очите ù се разшириха.

– Виждаш ли я? – изсъска Неста и пристъпи напред. Момичето се дръпна назад. – Това трябва да носиш. А не сребърни звънчета, за да привличаш онези елфически чудовища.

– Как смееш да носиш подобна оскърбителна вещ към нашите безсмъртни приятели...

– Върви да проповядваш другаде – сопна ù се Неста.

Две пълни, хубави жени на фермери минаха покрай нас на път за пазара, хванати под ръка. Когато доближиха фанатиците, лицата им се изкривиха в еднакви гримаси на отвращение.

– Елфическа курва – подхвърли едната на момичето. Не можех да не се съглася.