Читать «Двор от рози и бодли» онлайн - страница 11

– Проблем ли има, Фейра? – тя произнесе името ми като обида, а мен ме заболяха челюстите от стискане.

Баща ми се размърда в стола си и макар да знаех, че е глупаво да се засягам от подигравките ù, казах:

– Значи не можеш да насечеш дърва за нас, но искаш да се омъжиш за сина на дървар?

Неста изпъна рамене.

– Мислех, че това, което най-много искаш, е да се махнем от тази къща – да омъжиш мен и Илейн, за да имаш достатъчно време да рисуваш великолепните си шедьоври.

Тя хвърли подигравателен поглед към мотива от камбанки, който бях нарисувала отстрани на масата. Цветовете бяха прекалено тъмни, прекалено сини, без белите петънца във венчелистчетата, но го направих с каквото разполагам, въпреки че бях отчаяна от липсата на бяла боя, и създадох нещо трайно, макар и несъвършено.

Направих се, че не забелязвам обидата, въпреки желанието да покрия рисунката с ръка. Може би просто утре ще я изстържа от дървото.

– Повярвай ми – казах ù, – денят, в който пожелаеш да се омъжиш за някого, аз лично ще те придружа до дома му. Но няма да се омъжиш за Томас.

Деликатните ноздри на Неста потрепнаха.

– Няма какво да направиш. Клер Бедор ми каза днес следобед, че Томас ще ми направи предложение всеки момент. И после няма да се налага да ям остатъци – тя замълча за малко и после добави с тънка усмивка – Поне не се въргалям в сламата с Айзък Хейл като животно.

Баща ми се прокашля смутено и погледна към леглото си край огъня. Никога не противоречеше на Неста или от страх, или от чувство за вина, и очевидно нямаше намерение да започва да я критикува точно сега, макар че за първи път чуваше за Айзък.

Положих длани върху масата и я изгледах враждебно. Илейн премести ръката си, която лежеше близо до моята, сякаш кръвта и мръсотията под ноктите ми можеше някак да се прехвърли върху нейната порцеланова кожа.

– Семейството на Томас не е много по-заможно от нашето – заявих аз, като се стараех да не прозвучи като ръмжене. – За тях ще си просто още едно гърло за хранене. Дори Томас да не е наясно с това, то родителите му със сигурност го знаят.

Само че Томас знаеше... Веднъж се срещнахме случайно в гората. Забелязах блясъка на отчаяния глад в очите му, когато ме видя да нося двата заека, които бях уловила. Никога не съм убивала човек, но в този ден ловджийският нож на колана ми натежа силно. Оттогава се стараех да не се срещаме отново.

– Не можем да си позволим зестра – продължих, и макар тонът ми да беше решителен, гласът ми стана по-тих. – За нито една от вас.

Ако Неста искаше да се махне, хубаво. Добре. Щях да съм на крачка по-близо до онова безметежно бъдеще, в което ще разполагам с тих дом и достатъчно храна и време, за да рисувам. Но нямахме нищо, абсолютно нищо, с което да насърчим евентуалните кандидати за сестрите ми, които да свалят отговорността за тях от моите плещи.

– Ние сме влюбени – съобщи Неста, а Илейн закима в съг­ласие.

За малко да избухна в смях – кога минаха от пърхането с мигли пред благородниците към правенето на мили очи пред местните селяни?

– Любовта няма да напълни празния стомах – заявих аз, без погледът ми да трепне.