Читать «Двор от рози и бодли» онлайн - страница 14

Фанатиците останаха безмълвни. Другата селянка, достатъчно богата, че да може да си позволи цяла огърлица от желязо, присви очи, а горната ù устна се изви и разкри зъбите.

– Не разбирате ли, идиоти такива, какво са ни причинявали онези чудовища векове наред? Какво продължават да вършат, ей така, за удоволствие, защото може да им се размине? Заслужавате края, който ще ви сполети, ако попаднете в ръцете на елфите. Глупаци и курви, това сте вие.

Неста кимна в знак на съгласие с жените, а те си продължиха по пътя. Обърнахме се отново към младата жена, която все още стоеше на пътя ни, и дори Илейн се намръщи.

Само че младата жена си пое въздух, лицето ù се отпусна и тя каза:

– И аз живях в невежество преди да чуя Словото на благословените. Отраснах в село, подобно на това – също толкова мрачно и неприветливо. Но преди по-малко от месец, приятелка на моя братовчедка отиде на границата, за да се принесе в дар на Притиан. Така и не се върна. Сега живее в охолство и мир като невеста на някой Върховен елф и същото може да стане и с вас, ако отделите една минута, за да...

– Сигурно са я убили – изсъска Неста. – Затова не се е върнала.

Или още по-лошо, помислих си аз, ако в отвличането на човек в Притиан е бил замесен Върховен елф. Никога не съм срещала безмилостните Върховни елфи, които бегло приличат на хората и управляват Притиан, или пък нисшите елфи, които живеят там, с люспите и крилете, с източените им крайници и могат да те завлекат дълбоко, дълбоко под земята. Не знаех кое е по-лошо.

Лицето на момичето се изопна.

– Нашите великодушни господари никога не биха ни наранили така. Притиан е земя на охолството и мира. Ако ви удостоят с вниманието си, ще сте щастливи да живеете сред тях.

Неста завъртя очи с досада. Илейн местеше поглед от нас към пазара и към селяните, които се бяха насъбрали да гледат зрелището. Време беше да тръгваме.

Неста отново отвори уста, но аз пристъпих между нея и момичето и огледах от горе до долу бледосините му одеяния, сребърните бижута, безупречно чистата му кожа. Нямаше никакъв белег или петно.

– Водиш тежка битка – казах ù.

– Каузата си струва – отвърна момичето със сияеща усмивка.

Бутнах леко Неста, за да я накарам да тръгне, и пак се обърнах към натрапницата:

– Не, не си струва.

Усещах как последователите продължават да ни гледат, докато вървяхме към пазарния площад, но не се обърнах. Скоро ще си тръгнат, ще поемат към друго село или град. Ще трябва да се върнем по обиколния път, за да не ги засечем отново. Когато се отдалечихме достатъчно, погледнах през рамо към сестрите ми. Лицето на Илейн все още потрепваше от неудоволствие, очите на Неста блестяха гневно, а устните ù бяха стиснати. Зачудих се дали е способна да се върне при момичето и да продължи спора.

Не ме засягаше, не точно сега.

– Ще се срещнем тук след час – казах им и преди да успеят да се вкопчат в мен, изчезнах в тълпата, изпълнила пазарния площад.

Отне ми десет минути да обмисля трите възможности, които имах. Обичайните купувачи на стоката ми бяха тук – старият обущар и шивачът с острия поглед, които идваха в селото от един близък град. Третият вариант беше жената планина, седнала на ръба на счупения селски фонтан, без каруца или сергия, но с вид на господарка. Белезите по лицето ù и оръжията говореха красноречиво. Жената беше наемник.