Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 74

Самият бивш сержант се появи иззад къщата си, докато гвардеец Риков приземяваше колата на едно равно каменисто място. Беше със стари къси панталони, износени спортни обувки и силен тен, на чийто фон белезите от червеева чума изпъкваха още повече. Махна им с широка усмивка. Беше едър мъж с десетина години по-голям от Оливър и сред първите заселници, които си бяха спестили цената и неприятностите на скоковия транспорт, като бяха останали на Сергияр след пенсионирането си от службите. Когато преди тринайсет години Корделия и Арал пристигнаха тук да поемат управлението на планетата, Пени вече бе старо сергиярско куче и строеше втората си колиба, макар че Корделия се запозна с него по-късно, когато Оливър откри това евтино и усамотено място за платноходката си. Най-ценна сред множеството добродетели на Пени, поне според Корделия, беше безпардонната охота, с която приемаше Оливър и неговите гости като обикновени карийнбургски туристи.

— Как сме, адмирале. Мадам. Рик. Отдавна не съм ви виждал — посрещна ги той, докато се измъкваха от въздушната кола. Оливър и Корделия получиха по един полувоенен поздрав, а гвардеецът — топло ръкостискане: двамата с пенсионирания сержант се бяха надушили като крастави магарета, вероятно защото бяха набори и колеги от службите. Сигурно щяха да се почерпят с бира на верандата по-късно, докато началниците на Риков плават в езерото, да обменят надълго и нашироко критична за мисията информация, подправена с фукни и откровени лъжи.

След неизбежния преамбюл — новодошлите минаха през тоалетната, а Пени им предложи да обядват с тях, покана, която гостите отказаха, защото бяха дошли подготвени за пикник, — всички тръгнаха към кея. Корделия свърна рязко настрани.

— За бога, Пени, каква е тази чудесия?

Приличаше на съвършено кристално кану, повдигнато на дървени магарета. Не беше кристално, както се оказа — при почукване корпусът издаваше грозния звук на пластмаса.

Пени се усмихна доволно.

— Доведеният ми син го докара, вика, че това било последна мода. Прозрачен корпус, та да виждаш през него във водата. Човекът, дето ги произвежда в Нови Хасадар, щял да ги прави и в други форми, ама още не му били готови калъпите. Материалът е по-лек от водата, тъй че и да искаш, не можеш потопи лодката. Гостите много го харесват, исках да поръчам още две, ама човекът е затрупан и не приема поръчки.