Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 72

Това му спечели смях от нейна страна.

— Цяла империя, изградена на най-ниската предложена цена? Това май обяснява доста. — Корделия въздъхна. — Съжалявам, че не мога да ти помогна повече. Ако ми хрумне нещо гениално, ще те уведомя. — Махна му и прекъсна връзката.

Джоул въздъхна. Почти се беше надявал на някакъв гениален зъл план, с който да надхитрят опонента. Но понякога се оказваше невъзможно да извадиш коз срещу обикновената глупост. Дори с героични средства.

Отвори календара си да впише бележка, погледът му попадна върху една позната дата през идната седмица и сърцето му се сви вледенено. „Ще станат три години?“ Корделия несъмнено си бе дала сметка за наближаващата годишнина, нищо че не го бе споменала на глас. Доколкото му беше известно, нямаше планирани публични церемонии, които да отбележат датата, и слава богу. На първата годишнина от смъртта на Арал имаше заупокойна церемония и реч, на които той бе присъствал като опора на овдовялата вицекралица, но така и не бяха имали възможност да се напият заедно след това. Предната година датата ги беше сварила на различни места — той беше на планирана инспекция на военните скокови станции по маршрута към Ескобар, а тя беше тук, на планетата, и се занимаваше с поредната колониална криза. С други думи, така и не се бе създала традиция помежду им във връзка с тази дата, било то публична или лична. „Това ни дава свобода, нали?“

Дали пък да не я покани на плаване?… „Не.“ Не и на тази дата. Искаше да е в ден, когато забравата ще е възможна. Този уикенд? Или ще е твърде близо до годишнината?

„И какво по-точно имаш предвид под плаване, Оливър?“ Половината му уста направи опит да се усмихне. Както вече бяха установили експериментално, сексът за утеха не носеше утеха, тъкмо напротив — беше ги потиснал до степен на раздяла. И при всичките изключителни преживявания — твърде редки, ако го питаха сега, — които бяха споделили с Арал (и с какво нечестиво стиковане на графиците бяха свързани те!), макар и споделяйки Арал, бяха ли всъщност правили любов един с друг? Беше ли дала Корделия какъвто и да било знак, че желае това? И онази странна, неизречена и може би несъзнателна дистанцираност, която Джоул винаги бе усещал в отношението ѝ към него, дори в най-интимните моменти, заради кого беше тя — заради нея, заради него или заради него?

И ако сега събереше смелост да поиска още, щеше ли това да подложи отколешното им приятелство на тест или на смърт? Устните му трепнаха. Не, това беше твърде мелодраматично за неговата пряма и приземена Корделия, нали така? Просто щеше да каже „не“ или по-вероятно „не, благодаря“, а ако късметът съвсем му изневери, да приложи спрямо наранената му гордост един от прословутите си психологически студени компреси в бетански стил. Джоул не преценяваше риска според степента на опасност, а според значимостта на облога.

Посегна към комтаблото си и отвори файла с контакти. На този адрес не беше писал от няколко години, но ето че още фигурираше в списъка… пръстите му се задвижиха сякаш по собствена воля, спокойните, уверени фрази се подреждаха без усилие, сякаш изстиналото му сърце не се беше качило в гърлото.