Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 73

„Здравейте, сержант Пени. Малката хижа и лодките под наем още ли са на разположение? Ако е така, бих искал да направя резервация за този уикенд, защото ще имам специален гост…“

6.

Когато езерото Серена най-после се появи пред погледа ѝ, Корделия притисна нетърпеливо лице към купола на въздушната кола. Серена беше най-малкият, най-плиткият и най-интересният от биологическа гледна точка воден басейн от веригата езера, които изникваха на неравни интервали по протежение на дългата клисура южно от Карийнбург. Беше чак третото по близост до столичния град и това го държеше встрани от алчния поглед на предприемачите. Корделия егоистично се надяваше поне още известно време нещата да останат така. Гледката ѝ напомняше за Сергияр, какъвто го беше видяла за пръв път преди четиридесет и пет години, просторен, празен и приканващ, ако не се броят — както се оказа — няколкото (стотин) скрити биологически капана. Подозираше, че пръснатите колонисти още не са открили и задействали всичките, макар че упорито работеха по въпроса. Представи си рекламно послание към завършили студенти по медицина от съседните светове във Възлената връзка: „Елате да практикувате в красивия Карийнбург, където никога няма да ви доскучае! Защото никога няма да сте сигурни докрай какво правите!“ И не важеше ли това за всички тук, до самия връх…

— Чудесна идея — каза тя на Оливър, който също протягаше врат до нея и сега се усмихна с известно самодоволство.

— Добре, че сержант Пени още е в бизнеса. Бях изгубил връзка с него, след като купих втората си яхта.

Втората платноходка на Оливър беше по-голяма от първата, подходяща за по-неопитни във ветроходството и по-възрастни гости на по-голямото езеро в околностите на града. Не я беше изкарвал на вода след смъртта на Арал и накрая я продаде на един ентусиазиран цивилен пилот, който я беше видял да събира прах на сухия док. Корделия се радваше на подновения му интерес — за Оливър беше добре да излезе на чист въздух и да се откъсне от служебните си задължения, които лесно биха могли да го смажат с тежестта си. Той беше перфекционист в работата си, което беше добро качество, но само до определена степен — по време на цирка с държавното погребение конвоят от пет кортежни кораба се бе придвижил като часовников механизъм под неговото лично командване и Корделия беше готова да му целуне краката и сигурно щеше да го направи, ако не беше тоталният шок от загубата, — но ако някой не му тропнеше с крак да спре, сигурно би работил до смърт.

Въздушната кола се сниши и „имението“ на западния бряг се показа сред сергиярските дървета, които въпреки различната си биохимия доста приличаха на земните си събратя. Хижата на Пени се беше зародила като дъсчен кей върху стари бъчви и една паянтова колиба, кацнала върху сенчест скален нос над водата. Две по-големи и не толкова паянтови колиби се бяха появили впоследствие, като добавка, а не като заместители на първата, пълзяха нагоре по брега като зарязаните черупки на рак отшелник и водеха до последната добавка (засега) във вид на едноетажна къща с несиметрични пристройки, с прекрасна широка веранда, построена от местни материали, която бележеше появата на Ма Пени в живота на пенсионирания сержант. Пак по това време походната кухня се беше сдобила със значителни подобрения. Сега двойката си живееше доволно от скромната пенсия на Пени, от градината на Ма Пени и от наемите на старите колиби и лодките на Пени, за които бяха готови да платят по-непретенциозни карийнбургци.