Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 26

— А, онова твое момиче… Воринис ли беше? И тя е тук някъде… ето я. — Хейнис кимна към дребна фигурка в парадна униформа на Женския помощен корпус, която включваше пола, а не панталон. Ако питаха Джоул, полата беше за предпочитане в жегата пред панталоните и ботушите. Момичето стоеше смутено в края на градината и стискаше пълна чаша. — Наложи се да ѝ обясня, че лична покана от вицекралицата, макар и пристигнала в последния момент, има предимство пред бумащината, която е предвидила за следобеда си.

— Добре. Двете се видяха в движение миналата седмица. Успя ли вече да я представиш?

— Преди малко. Горкото момиче си глътна езика.

— Е, Корделия ще се погрижи за това с времето. Разчитам, че ще изпратиш Воринис до базата. Аз имам, хм… извънредна среща с вицекралицата, насрочена за след приема.

Хейнис кимна и измери момичето с поглед.

— Как се справя с работата си при теб?

Джоул сви рамене.

— Добре засега. Умна е, а и явно е прихванала нещо от столичния блясък при последното си назначение… или пък просто ворската ѝ кръв си казва думата, не знам. — Поколеба се замислено. — Стигне ли се до разпределяне на ресурси и персонал, сергиярското командване винаги е трето на опашката.

— И аз съм стигнал до същия извод — каза с въздишка Хейнис.

— Комарското командване си извоюва правото да избира първо, защото уж ситуацията там е най-нестабилна, а бараярското му диша във врата. Постоянно се боричкат за най-добрите офицери. И както се оказва, извън борда остават най-добрите офицерки. Не че имам нещо против, нека ги пращат. Колкото повече, толкова по-добре. — След миг добави: — И не, тази няма да ми я откраднеш.

Хейнис изсумтя, но явно се отказа от мълчаливото попълване на вакантните места в своята администрация. Джоул му кимна сърдечно и тръгна бавно из навалицата, така че всеки, който прояви интерес към него, да получи своя шанс. Много често това бе най-бързият начин да намери каквото търси, стига да си търсеше неприятности.

— А, адмирал Джоул! — извика някой. Джоул нагласи дружеска усмивка на лицето си и се обърна.

Настоящият кмет на Карийнбург и един от съветниците му подлизурковци се приближиха към него. Забелязали това, двамата му основни съперници на предстоящите кметски избори направиха същото. Поздравиха се с предпазливи кимвания.

— Толкова се радвам да ви видя — каза кмет Йеркес. — Моля ви, верни ли са слуховете, че идната година ще затворите базата?

— Ни най-малко — каза Джоул. — Не зная откъде тръгват тези слухове… а вие?

Йеркес подмина без внимание този легнал полицай, нарушил инерцията на разговора.

— Но тази повишена активност сред цивилните предприемачи все трябва да означава нещо.

— Не е тайна, че негово императорско величество даде разрешение за отварянето на втора база — каза спокойно Джоул, като в същото време си мислеше: „Да, след като генералният щаб най-после успя да прокара законопроекта за финансирането през Съвета на графовете.“ Онзи законопроект едва не бе станал причина за истински престрелки във Ворбар Султана. — Една-единствена планетарна база винаги е била крайно недостатъчна, както във връзка с отбраната при нападение, така и в случай на природно бедствие. Покойният вицекрал Воркосиган настояваше за разширяването от самото начало на назначението си. Бъдете сигурни, че неговата вдовица ще направи и невъзможното да довърши започнатото от него.