Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 217

— Никой не знае достатъчно за сергиярската ботаника — успокои я Корделия. — Но работим по въпроса.

— Вероятно ще трябва да дойда тук поне още веднъж, преди да предам работата на някой местен колега — предупреди я Екатерин.

— Винаги си добре дошла — каза Корделия и я прегърна. — Колкото по-често идваш, толкова по-добре.

— И аз ще се радвам, но за целта май ще трябва да ме клонират — каза жално Екатерин.

Майлс, очевидно сетил се за Марк, преглътна каквато там солена шега се беше родила в главата му. Наистина започваше да свиква с новата си роля на зрял човек… освен когато забравяше, че е такъв. Корделия би го помолила да забави малко темпото, но подозираше, че ще е безсмислено както винаги.

Тръшкаха се врати, надигаха се гласове, разменяха се прегръдки — някои от тях доста лепкави, което доведе до спешно издирване на мокри кърпички. Една дебела и добре опакована папка с рисунки бе предадена в ръцете на Наследника. Хора ниски и високи бяха качени в колите, свалени, разместени и качени отново.

— Довиждане! — извика Корделия. — Приятен път! И се обаждайте по теснолъчевия, за бога… той не е само за спешни съобщения! — Размаха ръце към Екатерин. — И ми прати още снимки на децата заедно с плановете!

Последни махания и керванът потегли. Зави по улицата и по някаква причина се размаза пред погледа ѝ. Тя гледа след него още дълго.

„Любими мои, радвайте се един на друг.

Докато още имате време, радвайте се.“

Епилог

Два дни след официалното откриване на гридградския космодрум и на почти довършения и вече обитаван вицекралски дворец в бързо развиващия се център на Западен Гридград, Джоул и Корделия откраднаха малко време за себе си. Бяха го планирали за предния ден, но както Корделия обичаше да казва с въздишка: „Вечно изниква нещо.“

Церемониите по откриването бяха минали гладко, без никакви експлозии и пожари и само с нормалния брой пациенти, отбили се в лазарета на базата с дребни оплаквания или — доста по-късно през деня и след края на дежурствата — вследствие на пиянски инциденти. Генерал Хейнис беше доволен и почти бе успял да загърби отколешната си неприязън към сергиярските предприемачи.

Госпожа Хейнис най-после се бе присъединила към съпруга си — оказа се трътлеста, старомодно облечена и безкомпромисна по един тих начин. Зад тази безинтересна външност явно се криеше нещо повече, защото Фьодор не пропускаше случай да я хване за ръка, сякаш го е страх да не я изпусне отново, и дори да разтрие обичливо врата ѝ, когато си мислеше, че никой не ги гледа.

Шефът на инженерния корпус към имперските служби генерал Ото също присъства на откриването, дошъл на една от периодичните си проверки във връзка с изграждането на новата столица. При първата му проверка преди година Корделия го бе посрещнала с доволните писъци на тийнейджърка, която си пада по музикант — познаваха се още от Ворбар Султана, от време, когато и двамата бяха значително по-млади. Както Джоул бързо се бе убедил, не сексапилът на Ото ѝ размътваше главата, а неговата енергичност, ефективност и кротко здравомислие. Е, и сексапил не му липсваше, ако си падаш по зрелия чар, макар да беше ясно, че за него „физически“ е най-вече първата част от словосъчетанието „физически закони“. След като го видя как действа — понякога на ръба на закона, ако това бе единственият начин да се постигне целта, — Джоул проумя гледната точка на Корделия и се присъедини към фенския клуб на Ото.