Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 208

Майлс махна, в знак че разбира.

— Ти си знаеш. — После добави: — На Екатерин може ли да кажа? Защото, ако не може, главата ми ще експлодира.

— Достатъчно експлозии видяхме за един ден. Кажи ѝ. Но я предупреди да си мълчи. Не е тайна, просто да бъде дискретна. Няма да прехвърля децата в репликаторите, преди да помогна на Корделия с преместването на столицата и базата. Ще изчакам да си подаде оставката като вицекралица. А ако не изникне нещо спешно, и аз ще си подам оставката по същото време.

— А другите хора във Ворбар Султана? Ключовите хора, имам предвид, не прессъобщение.

— Е, това оставям на теб, графе. Ти трябва да живееш там, не аз. — „И слава богу.“ Запита се каква ли част от разговора им Майлс ще предаде на Десплейнс. Чудесно бе, че няма нужда да му пука.

Майлс се почеса по носа.

— А… Грегор знае ли за всичко това?

— Мисля, че майка ти му е изпратила подробно съобщение, да.

— Включително и за твоята част от нещата?

— Да.

— Мамка му…

Джоул не беше сигурен дали ругатнята е общ коментар на ситуацията, или има конкретен адресат.

Майлс продължи жално:

— И щом е знаел, тогава защо, макар и неизрично, ме прати тук да разследвам?

— Обикновено защо те праща да разследваш нещо?

— За да се заровя надълбоко. Да разбера какво става. Да оправя каквото мога. И да докладвам.

— Това отговаря ли на въпроса ти?

— Тоя реторичен номер си го копирал от майка ми — изръмжа Майлс.

— Свърши ли работа?

— Да.

— Добре тогава.

Майлс се облегна назад, преметна крак връз крак и забарабани с пръсти по страничните облегалки на стола. Вдигна поглед.

— И как, ъъ… ще ги кръстиш?

Въпреки умората и болката усмивка разтегли устните на Джоул.

„Печеля.

Всички печелим.“

17.

Корделия вървеше през градината към служебния си кабинет. Тъкмо бе изпратила Оливър във военната болница за преглед при специалиста по изгаряния и да му сменят превръзките, с уговорката, че ще мине през апартамента си за малко дрехи и ще се върне право в двореца, без никакви отбивки в кабинета си. Пратила бе Риков да го откара със строги инструкции да го върне без излишно бавене. Чудеше се дали би се съгласил да държи няколко ката дрехи тук, за свое и нейно удобство. Колкото до публичните декларации по лични въпроси…

Снощи се беше прибрал от градината изтощен, и нищо чудно — разчитайте на Майлс да изстиска и последните капчици живот от уморен човек, а и какво толкова си бяха говорили двамата? — позабърсал се бе с мокра кърпа и се бе сринал със стон в леглото. Там, благодарение на военната фармацевтика и нейните чудеса, беше спал спокойно, вместо да се мята в агония. Тази сутрин беше станал… бавно. Е, не точно като живите мъртви — сънливата му усмивка беше твърде доволна като за зомби, — но дано раздвижването го ободреше.

Блейз и Айви си бяха прекарали добре на пикника вчера, Блейз бе потънал в работа, което винаги му носеше радост, а Айви бе довела цялото си семейство или поне онези негови членове, които бяха в града. Всички си бяха прекарали добре и се бяха отървали без сериозни наранявания. И вече бяха подготвили сутрешния ѝ график.