Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 180

Майлс завъртя бастунчето в ръце и отстъпи:

— Добре де. Да. Това наистина е сериозно решение за един офицер от кариерата. Особено за пролетарий от неговото поколение, изникнал от нищото.

— Ако беше на негово място, ти как би постъпил? — попита тя с любопитство.

— Животът ми би трябвало да е протекъл по много различен начин, за да се озова на неговото място.

— Безспорно. Но все пак си представи един хипотетичен сценарий. Да речем, че ухажваш Екатерин, но тя не може или не иска да напусне Сергияр.

— Ами… не е същото. Защото всяка жена, която се реши на връзка със старши имперски офицер, знае, че той не е свободен като цивилните мъже. Тя трябва да избере дали да го последва, или да остане, а не той — дали да остане, или да замине. Тоест, ако офицерът следва заповеди. Което не се отнася до Оливър обаче. Само веднъж съм вземал решение, което да постави сърцето ми на кантара, но то… — добави Майлс и внезапно млъкна.

— Мм?

— Не беше заради жена — довърши той. След кратко мълчание добави: — Беше заради амбиция. Хм. Даа. Хич не завиждам на Оливър за дилемата му.

„О, момчето ми. Представа си нямаш.“

Наблюдаваше зорко лицето ѝ, даде си сметка Корделия. След миг Майлс предложи, уж на шега, но не му се получи съвсем:

— Бих могъл аз да го спъна, ако това искаш…

„Да не дава бог.“

— Искам Оливър да вземе решение, за което няма да съжалява, това искам. И не мисля, че аз или ти можем да му помогнем в това. — Успя да добави: — Макар че ти благодаря за предложението. Знам, че идеята ти беше добронамерена. — „Потенциално катастрофална, но иначе добронамерена.“ — Но ако наистина искаш да ми помогнеш, върви да си лягаш, за да си легна и аз.

Той изсумтя.

— Да, да, добре. Разбирам от намеци. — И за нейно облекчение се надигна и закуцука към вратата, като ѝ махна в движение.

Най-добрият начин да избегне следващ неприятен разговор с любопитния син на Корделия, реши Джоул, беше при никакви обстоятелства да не остава насаме с него. Следвайки този свой план, на следващия ден той покани Кая и Фьодор да им правят компания по време на обяда в офицерската столова. Имаха достатъчно теми за разговор — Фьодор мърмореше за Гридград, а Кая и Майлс крояха демонични планове за симулирано отвличане на кораби (момичето беше в отбора на Майлс, който същия следобед щеше да атакува), — които с лекота да държат събеседниците встрани от личната тематика, така че Джоул се отпусна облекчено в стола и остави гостите си да дрънкат на воля.

И така, докато Кая, след кратко затишие в разговора, посветено на дъвкане и гълтане, не каза:

— Какво искате най-много за пикника по случай рождения си ден, адмирале?

Изненадан от въпроса, Джоул отговори искрено: