Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 168

— Защо, сега пък какво е намислил? — каза накрая.

— Нищо ново. Просто пак говореше за Академията. Често го прави.

Интересно. Ако не друго, Алекс явно си даваше сметка, че тази фамилна обсесия е свързана колкото с него, толкова и с Майлс. Екатерин със сигурност имаше пръст в това, помисли си Корделия.

— Просто иска да те насърчи. Самият той срещна много трудности, докато го приемат, заради увредите му… направи и невъзможното, за да преодолее пречките по пътя си, така че… сега иска да те улесни.

— Това го разбирам, но просто… Изкарва го, че е същото като да… като да си граф.

— Неизбежна историческа необходимост?

Алекс свъси вежди.

— Нещо такова. Тоест, всички графски наследници са учили там от… от… винаги.

— Това не е съвсем вярно. Имперската военна академия е основана чак след Периода на изолацията. Преди това младежите са се обучавали при други офицери, един вид чиракуване. Включително и прадядо ти Пьотър. — Вярно, Пьотър бе чиракувал за офицер по време на истинска война, беше се обучил кажи-речи сам с много малко помощ отвън. Учил бе всичко в движение, а воюващият нов Бараяр бе следвал по принуда стъпките му. В Майлс имаше много от Пьотър, помисли си Корделия не за пръв път.

— Но дядо е учил там. И татко. И чичо Иван. И чичо Грегор, и чичо Дъв Галени, който дори не е вор, и всички.

— Не и чичо ти Марк — възрази Корделия. Вероятно си заслужаваше Погледа, който получи в замяна.

— Чичо Марк е различен.

— Много различен — съгласи се тя, — но генетично е същият като татко ти. Което за пореден път доказва, че не биологията определя съдбата ни.

— Дори изглежда различно.

— Да, полага доста усилия в тази посока. — Марк се стараеше да поддържа телесното си тегло високо със същата страст, с която повечето хора се опитваха да го държат ниско, само дето при него старанието бе свързано с повече наслади за небцето. А фактът, че този негов избор вбесява генетичния му брат, беше по-скоро плюс, отколкото минус, доколкото Корделия можеше да прецени.

Алекс заби поглед в нещо невидимо, което очевидно се намираше някъде между обувките му.

— Не и дядо Вортис обаче.

Професорът, както всички наричаха доктор Вортис, беше брат на покойната майка на Екатерин и инженер от най-висок клас. Дали пък светът на Алекс не беше чак до такава степен лишен от невоенни образци на мъжко поведение? Корделия внезапно се усмихна.

— Ела с мен. Искам да ти покажа нещо. Само на теб.

Алекс я последва послушно, но не успя да скрие любопитството си.

Корделия го заведе в кабинета си, затвори вратата и разчисти малката конферентна маса. После отключи един висок шкаф, пълен с широки плитки чекмеджета. „Не съм го отваряла повече от три години.“ Поколеба се, после започна да вади лист след лист, някои от изкуствена тънка материя, други от истинска хартия. Имаше всякакви размери, някои колкото лист от тетрадка, други големи колкото половината маса. Алекс я гледаше отстрани в началото, после се приближи и посегна предпазливо да пипне листата.

— Това са рисунки на дядо ти Арал — каза му тя.