Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 166

— Колко близо са стигнали до осъществяването на плана си? — попита Джоул, беше изтръпнал.

— Доста близо. Успели са да откраднат базовия материал и са се опитвали да съберат екип от биохимици, сред които е имало поне една висша — подкупена или привлечена по друг начин, — които да извършат генетичната модификация на препарата и да произведат достатъчно количество. Явно са смятали, че щом деянието им стане факт, наказанието ще им се размине. Само че централното им имперско правителство — тоест висшите — ги хванало в крачка. Помните ли онези прословути екзекуции, когато членовете на хунтата се прибраха на Ета Сета? Всички смятахме, че гемите са били наказани заради загубата — от една страна, са загубили войната, от друга, са нанесли сериозна щета върху сетаганданската репутация, две непростими провинения, всяко от които е достатъчно за смъртно наказание. Но публичните екзекуции са имали за цел да дадат и друг, не толкова видим урок на гемите — какво се случва, когато техни представители тръгнат срещу висшите.

Корделия издиша шумно. Веждите на Джоул вече се бяха вдигнали до най-високата си възможна позиция. Той отбеляза бавно:

— Това… определено поставя в нова светлина военните ни постижения от онова време и гордостта ни, че сме изгонили окупаторите.

— И още как.

— Нищо чудно, че Грегор отлага разсекретяването на документите — каза Корделия. — Сигурно се чувства като кокошка, която мъти бомба.

— Да, твърди, че изчаква подходящия дипломатически момент да я излюпи. Най-полезния или най-малко разрушителния, както дойде. Предвид дълголетието на висшите част от главните действащи лица още са живи, което повдига въпроса за история ли говорим, или за актуална политика. Всеки път стигам до извода, че такива тайни трябва да излязат на открито, а после… сам оборвам аргументите си.

— Значи Екатерин е права — измърмори Корделия. — Живи сме благодарение на благоволението на висшите.

— Мда, в това е проблемът — каза Майлс. — Някой да има решение?

— Еднолично? Не — каза майка му. — Освен очевидното — че трябва да разширим значително научните и биологичните си изследвания и не само на университетско и военно ниво, а да започнем този процес още в началното училище. — Въздъхна. — Когато всичко е приоритет, нищо не е приоритет, но този въпрос е в основата на всичко останало. Изглежда логично хората да са на едно мнение по него, но… Хора.

— Изглежда, висшите не се интересуват само от недвижимата собственост… Ох — прекъсна мисълта си Майлс, когато ятото от дечурлига и техни придружители се появи иззад ъгъла на път към родителската централа. „В очите на Корделия по-младите членове на екипажа сигурно също изглеждат като деца“, помисли си Джоул. Самият той също можеше да ги види по този начин — достатъчно бе леко да примижи.

В светлината на току-що прекъснатия разговор лесно се досети за генезиса на замислените, тревожни погледи, с които възрастните гледаха приближаващите деца. „Стари страхове с нови лица.“ Плъзна за последно поглед по стария боен кораб и тръгна след останалите към свързващите тръби.