Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 167

Ако призванието му беше да защитава Бараяр — а той не смяташе, че тази представа е изцяло илюзорна и плод на самозаблуда, — възможно ли бе през последните трийсет години да е работил в грешната институция?

Семейство Воркосиган бе доставено успешно в базата рано сутринта. Оливър се отби през апартамента си, а Корделия подкара останалите към вицекралския дворец. Остатъка от сутринта посвети на гоненица с онези свои задължения, които не можеха да минат през комтаблото, най-вече срещи с хора, които искаха от нея да им осигури стоки или услуги, най-често безплатно. Започваше да се чувства като изтощена майка. Постара се да изтръгне възможно най-много обещания в замяна.

Тези задачи бяха поносими, дори приятни в някаква степен, когато ѝ бе по силите да осигури исканото, доста по-неприятни, когато не можеше (най-често случаят беше такъв), и най-неприятни, когато искането на една група влизаше в непримиримо противоречие с исканията на втора и трета. От друга страна, не беше изключено опитът ѝ като вицекралица да я подготви за втората среща с майчинството. Утешителна мисъл.

Докато вървеше през градината на път към планирания семеен обяд, видя Алекс да седи на една уединена пейка и да си клати краката — и буквално, и метафорично? Алекс беше кротко дете, чието мълчание оставаше незабелязано сред врявата на братята и сестрите му, но когато го видиш така, сам, правеше впечатление. Корделия свърна с усмивка към него.

— Здрасти, хлапе.

Той вдигна глава и я погледна.

— Здрасти, бабо. — После, явно осъзнал, че баба му няма да си тръгне, се премести встрани да ѝ направи място и тя седна до него. Двамата се загледаха в красивите растения и една лъкатушна пътечка, която създаваше впечатлението, че се вие с километри сред листака.

— Какво прави народът? — попита тя, за да избегне по-директното: „Защо си самичък тук?“.

Въпреки това Алекс вдигна отбранително рамене. След миг все пак отговори:

— Мама работи върху твоя градински проект. Татко отиде до базата да говори с адмирал Джоул за онова учение. Хелън и другите момичета са вътре и играят с Фреди.

И са оставили Алекс извън играта, понеже е единственото момче? Жалко, че Селиг още бе твърде малък да му прави компания. Идеята на Майлс да заченат всичките си деца наведнъж сега ѝ се стори с една идея по-малко откачена.

— Хареса ли ти разходката до стария боен кораб?

— Да, интересно беше. — После, вероятно преценил отговора си като доста постен, добави: — Най-много ми хареса, когато адмирал Джоул разказваше за дядо.

— И на мен. — Корделия се поколеба, после подхвърли уж небрежно: — Тогава защо си провесил нос? Заради момичетата ли?

Алекс направи физиономия и поклати глава — отхвърляше това дадено му наготово обяснение. По детски честен, той въздъхна и каза:

— Не, заради татко.

Корделия се зачуди как да го попита така, че хем да не го притисне, хем да го подкани към отговор.