Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 154

— Съжалявам, Блейз. Семейството ми е достатъчно многобройно. А и не е задължително всяка моя крачка да става обществено достояние. — Смили се над жалния му поглед, който Блейз неведнъж бе използвал успешно. — Добре де, напиши кратко съобщение. И искам да го видя, преди да го пуснеш.

Блейз кимна, примирил се с утешителната награда. Едва ли щеше да се задоволи с „кратко“ съобщение, но темата изглеждаше безопасна, а и съдържаше полезен урок по история. Макар че трябваше непременно да съгласува текста с военната цензура, така че подробностите за „пенсионирането“ на имперски кораби да не стигнат до цялата Възлена връзка. „Заповядайте да ни отмъкнете нещата! Нека ви покажем как!“

Тръгна към изхода, но по средата на пътя се поколеба. Откриваше се възможност да свърши още нещо. „Не отлагай днешната работа за утре.“

— Между другото, май е редно да ви уведомя за едно нещо. Отскоро с адмирал Джоул излизаме. Не е тайна, но е лично и държа да се съобразите с това. Но ако в мрежата попаднеш на нещо, хм, свързано с темата, Блейз, непременно ме уведоми. — „Готово. Едно слабо място по-малко.“ На принципа, че нападението е най-добрата защита. Или това, или поне бе отхвърлила едно неприятно задължение. Като да събереш смелост да идеш на зъболекар.

Блейз остана с отворена уста, буквално.

— Ъ?… — изломоти след миг. — Наистина?

Айви изправи гръб, слисана колкото него, но по-смела в любопитството си.

— Джентълмен Джоул, кучето, което не прави нищо нощем, сериозно? Как се случи това?

Корделия не можа да реши дали неуверената усмивка на секретарката ѝ е похотлива, или просто е знак за изумлението ѝ. Така или иначе показваше, че ако Корделия има нужда от довереница, с която да обсъди качествата на Оливър, така както старият граф Пьотър обичаше да обсъжда надълго и нашироко конете си с едно-две свои приятелчета, разполага подръка с доброволка, която с готовност ще я изслуша. Това звучеше далеч по-приятно, отколкото да говори за Оливър с Майлс. А и Айви щеше да запази тайната ѝ.

— Някой път ще излезем на обяд и ще си поговорим за това — обеща Корделия. Е, по-вероятно бе да хапнат сандвичи на бюрото ѝ. — Нека твоите хора се обадят на моите хора.

Айви козирува на шега и усмивката ѝ стана по-уверена.

— И не смятате, че може да възникнат… ами, проблеми? — каза несмело Блейз. — Покойният вицекрал…

Корделия не знаеше какво точно е прочел по лицето ѝ, но каквото и да беше, го спря, преди да е довършил изречението си.

„Ще изкормя всеки, който се опита да направи проблем от това“ не беше нещо, което би могла да каже. Нито да направи, призна си.

— Не знам. И точно по тази причина ви уведомявам за нещо, което по принцип не е ничия работа. — „Включително и ваша“ остана да виси във въздуха. — Все пак помисли, ако обичаш, как да превърнем това в стара, скучна и безинтересна не-новина, за всеки случай.

Последва тихичко професионално изскимтяване.

Корделия се ухили и изхвърча.

Прехвърлянето на семейството ѝ в орбита не се оказа чак такъв цирк. Така де, Майлс все пак имаше сериозен опит в предислоцирането на малки армии. Упражнението се опрости допълнително, след като решиха да оставят малките близнаци и Таура на грижите на бараярската им бавачка, дворцовата прислуга, ИмпСи и Риков като опитен сенешал. Трите по-големи деца и Фреди останаха в неизгодна позиция, числено превъзхождани и обсадени от възрастни. Стига Майлс да не преминеше на тяхна страна, всичко щеше да е наред. Военният екипаж на вицекралския катер и на ескортиращия го куриерски съд беше в отлично настроение, защото пътуването щеше да запише още летателни часове в досиетата им, а и посещението на историческия кораб беше вълнуващо и за тях. Вълнение, допълнително подсилено от факта, че имат на борда си не кого да е, а вицекралицата и адмирала на флота.