Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 131

Добре де, чувстваше се като ударен с мокър парцал. Началник на отдел Операции би била лебедовата песен на всеки военен от кариерата. А в неговия случай предложението идваше без следа от ворска шуробаджанащина, фаворизиране или привилегии.

Първата му свързана мисъл бе, че Арал, ако беше жив, щеше много да се зарадва, щеше да каже колко се гордее с него, да се засмее самодоволно и да го насърчи да приеме поста. Което повлече след себе си друг безсмислен въпрос — щеше ли самият той да го последва на Бараяр и да се оттегли от вицекралския си пост? Щеше ли това да отложи спукването на аневризмата или резултата от него?

Втората му мисъл бе, че шеф на Операции е пост, който не оставяше никакво място за личен живот. Когато го пое, Десплейнс вече имаше семейство, вярно, но децата му бяха големи, а съпругата му се оказа на ниво — превърна се в подофицер и старши сержант едновременно и ръководеше без милост домашната страна на живота му.

Ако Джоул се върнеше на Бараяр да поеме поста, трите замразени възможности щяха да си останат на студен склад тук, на Сергияр. Противното би било свръх силите му. Рано или късно щеше да се пенсионира, но колко живот щеше да му остане след това? А и когато отдел Операции изплюеше оглозганите му останки след десет години, кой щеше да е той тогава? Освен че щеше да е с десет години по-стар.

„Мога да върша работата на Десплейнс.“ Това беше факт без излишна скромност или арогантност. Не подценяваше работата, но не подценяваше и себе си.

„Мога да бъда баща.“ Това беше предизвикателство от различно естество, към което да подходи без трийсетгодишен опит зад гърба си. Беше цял един нов свят без карти и навигационни пособия.

Можеше да се справи с всяко поотделно, но не и с двете едновременно. Изборът бе ясно очертан — или едното, или другото.

„Корделия…“ Бараяр бе станал сцена на най-хубавите събития в живота ѝ, но също и на най-страшните ужаси и най-голямата болка. С това Джоул беше наясно. Щом тя не искаше да се върне там заради семейството и внуците си, със сигурност нямаше да го направи заради него. Постоянно му даваше да разбере, че ѝ носи голяма радост, но това нямаше да натежи на везните. Тя беше жена загадъчна и многопластова, но по един въпрос загадка не съществуваше — по-скоро би минала боса през огън, отколкото да се върне на Бараяр.

Посегна към комтаблото да ѝ се обади. Спря.

Какво друго би могла да каже, освен че решението е негово? Чуваше бетанския ѝ алт в главата си. Чуваше болката в гласа ѝ.

Облегна се в стола.

Все още имаше малко време.

11.

Не така си беше представял почивния си ден, но ако не умееше да проявява гъвкавост пред лицето на тактически пречки, значи си беше избрал неподходяща професия. Корделия беше заминала на поредното експресно пътуване до Гридград да покаже на снаха си терена за новия вицекралски дворец и прилежащата градина и да я запознае с младия архитект, комуто бе възложено планирането на града.