Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 116
Лоис Макмастър Бюджолд
Джоул не беше виждал лице в лице воркосиганските хлапета от три години — по онова време бройката им беше по-малка, а и самият той мислеше за други, много по-неприятни неща, — но беше виждал видеосъобщенията на Корделия и лесно сортира децата. Алекс и Хелън — тъмнокосото момче и кестенявото момиче, вече единайсетгодишни или там някъде, близнаци само по силата на общата дата, на която бяха отворени репликаторите им. Елизабет, на осем, и Таура, на пет, с по-естествена или поне по-традиционна разлика във възрастта. Селиг и Симон, още един чифт не-близнаци на еднаква възраст, някъде на две, последното попълнение в семейството — не само по ред, а и по план, ако Джоул бе разбрал правилно, — заченати скоро след погребението на Арал. Според Корделия появата им била резултат от острото усещане за смъртност, превзело Майлс след преждевременната кончина на баща му. Очите на всичките варираха в сиво-синята гама, но по наследство, а не по избор — родителите им бяха решили да се оставят в ръцете на генетичната лотария по този въпрос. Мислите на Джоул се отплеснаха към замразените ембриони в клиниката и той бързо им дръпна юздите.
— Къде са мама и татко? — надвика Корделия тълпата. — Кога пристигнахте?
Хелън се писа говорител на групичката:
— Преди два часа. Тате каза, че ще сме
Корделия, възстановила в голяма степен самообладанието си, отвърна подобаващо:
— Като Зимен празник посред лято — каза тя и разроши обичливо косата на момичето с едната си ръка, а с другата разроши косата на братчето му. — А това ще да е Дядо Мраз.
Джоул проследи погледа ѝ до входната врата, където, размахал бастунче, се появи един много нисък леко прегърбен тъмнокос мъж около четиридесетте, придружен от висока тъмнокоса жена на същата възраст.
— Реших, че изненадата ще ти хареса! — заяви Майлс с широка усмивка, макар че смутената физиономия на Екатерин над главата му говореше за друго.
— Здрасти, майко — продължи Майлс и тръгна към Корделия. И да бе имал намерение да я прегърне, не би успял, защото достъпът му бе блокиран от обсадилите майка му дечурлига, две от които понастоящем висяха на ръцете ѝ. А и Корделия, разтеглила устни в напрегната усмивка, май не беше в настроение за такива жестове.
Настроение. Мда, можеше да целуне за сбогом „настроението“, с което бяха започнали вечерта. „Напразна надежда“, нали това беше терминът за обречената борба? Докато кръвта му постепенно се качваше към главата от други, по-топли райони, му хрумна да се запита що за изненада е всъщност изненадата. Майлс още се водеше лорд-ревизор Воркосиган, макар все по-рядко да се изявяваше в това си качество… дали император Грегор не го беше пратил тук на някоя тайна инспекция? Не, едва ли се бе заел с опасно разследване на Сергияр, иначе нямаше да доведе домочадието си. Освен ако планът не беше да ги остави тук, а самият той да продължи нанякъде. Само че ако бяха дошли с официален, пък макар и непредвиден в графика правителствен кораб, Джоул щеше да е научил за това веднага щом корабът им е навлязъл в космическото пространство на Сергияр, а такава информация не беше стигнала до него. Дали изненадата не бе предвидена за него и хората му? Все още имаше ярки спомени от онази трижди проклета организирана група за кражба на военни доставки, която бяха разкрили преди няколко години.
