Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 118

— Работата е там, че им изпратих видеосъобщение преди… малко след като започна орбиталната ти смяна. Казах на Майлс за сестрите му. Не можех да отлагам повече.

Джоул изчисли наум приблизителното съотношение време/скорост/разстояние, като включи ден-два за организирането на шест деца, съпруга и антураж. Доста скоростна реакция, показа резултатът.

— А за… за братята му?

Корделия поклати глава.

— Още не. Но казах на Грегор строго поверително.

— Но не и на Майлс?

— За разлика от момичетата, момчетата не са въпрос на еднолично решение от моя страна. Имам ли разрешението ти да спомена за тях? Или предпочиташ да изчакаш и сам да кажеш на Майлс? Или нещо друго?

Той се поколеба, силно изкушен да прехвърли на Корделия трудната част.

— Тази вечер едва ли ще имате възможност да поговорите насаме, покрай децата. Нека изчакаме малко. — След миг добави: — Не виждам как ще обясним това с момчетата, без да обясним и… факти от миналото, за които Арал така и не каза на Майлс.

— Ако от самото начало бяхме излезли на светло — каза с ожесточение Корделия, — сега това изобщо нямаше да е проблем.

Той допря утешително пръст до устните ѝ.

— Тогава щяха да възникнат други проблеми.

Усмивката ѝ се изкриви.

— Да, затова си скрихме главите в пясъка като щрауси, само че бурята пак ни застигна.

— Природен закон, какво да се прави. — Мисълта да обясни на Майлс как и защо се е оказал баща на тримата му замразени полубратя далеч не изглеждаше толкова страшна, когато дребният проклетник беше на разстояние от няколко точки за скок. — Не им позволявай да те изтощят до смърт. Денят ти и без това беше дълъг.

— А твоят — още по-дълъг.

Той вдигна рамене. А само преди половин час изобщо не се чувстваше уморен. Както вицекралицата го бе обобщила така красноречиво — „по дяволите“.

А после наземната кола пристигна и му отне шанса дори да я целуне за лека нощ. Стисна ръката ѝ и си тръгна.

10.

Точно според предвижданията на Корделия стана много късно, докато шестте превъзбудени и уморени деца се кротнат в леглата или поне бъдат целунати за лека нощ и заплашени със страшни наказания, ако станат още веднъж. Наложи се четирима възрастни да впрегнат усилията си за тази цел — Корделия, Майлс, Екатерин и дъщерята на един от фамилните гвардейци, която бяха довели със себе си да помага в борбата с дечурлигата в замяна на щедро заплащане и шанса за вълнуващо извънпланетно пътешествие.

— Можехме да ги зашеметим — изпъшка Корделия, когато и последната врата се затвори. — Имаме зашеметители в двореца…

Татко им, който не бе оправдал очакванията на Корделия в усмиряването на малолетната банда, каза:

— Съблазнителна мисъл, но Екатерин би възразила.

— Не, не бих — изпъшка на свой ред Екатерин.

Наистина изглеждаше уморена. Майлс изглеждаше… като навита пружина, но той си изглеждаше така по принцип. Корделия се замисли дали да не смете димящите отломки от вечерта и да изпрати и тях двамата по леглата.

— Е! — каза бодро Майлс, макар че усмивката му ѝ се стори репетирана. — Сега големите могат да седнат и да си поговорят.