Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 115

Накрая, най-после, на орбиталната му смяна ѝ свършиха минутите, нищо че субективното му усещане ги удължаваше до часове. А той ги броеше през цялото време. Не беше възнамерявал да се задържи в орбита и секунда повече от необходимото — дори на него му се полагаха няколко дни отпуск след орбитална смяна, облага, от която той рядко се възползваше, — но плановете му се промениха, когато научи, че вицекралицата е заминала за Гридград заедно с Хейнис да договаря инфраструктурни строежи с местните, или както се изрази Корделия, когато Джоул се приземи от орбита директно в Гридград, да изстискат камъни от кръв.

Ако не се броеше едно кратко ръкостискане и многозначителен поглед, се наложи целия ден да я дели с комисии. Е, поне успя да си създаде представа как вървят плановете за строежа на базата в Гридград от първа ръка, а не чрез докладите, които така или иначе трябваше да прегледа по-късно, пък макар и само за да сравни личните си впечатления с документацията. Пътуването с подорбитална совалка до Карийнбург премина в досадната компания на екипите им — Корделиния и на Фьодор; от втората група се отърваха при базата, но първата ги придружи почти до вицекралския дворец, преди Корделия да ги отпрати твърдо по къщите им. Чак когато проклетата входна врата се затвори след тях Джоул си получи целувката за добре дошъл. Целувка, която той се постара да подслади и удължи из цялото просторно фоайе.

— Сами най-после — каза той.

— Най-накрая! — промълви тя, без да се откъсва от устните му. — Първо да вечеряме? — попита и се дръпна назад да прокара закачливо пръсти през косата му. — Или съвещание?

— Съвещание — отвърна той и обсипа челото ѝ с целувки. — Кажи на Риков да ни донесе вечерята на поднос.

— Възхищавам се на ефективността ви, адмирале.

Придърпа я за още няколко сластни секунди.

Плъзна ръка зад нея и я притисна към себе си, а тя се усмихна между целувките, развеселена от това загатнато, а всъщност и съвсем осезаемо обещание. Джоул усети как натрупаното през деня напрежение започва да се стапя под ръцете му. Уви, идеята да я грабне на ръце и да я качи по стълбището беше непрактична, защото криеше риска Джоул да се спъне и двамата да свършат в спешното вместо в спалнята. Затова я поведе бавно, почти като в танц, към стълбите.

А после един радостен, задъхан детски глас извика:

— Бабо!

Корделия погледна над рамото му и очите ѝ се разшириха.

— Ох, по дяволите — промълви тя, толкова тихо, че само Джоул я чу. Разделиха се.

Той се обърна, а после се наложи да подпре Корделия, която едва не падна от сблъсъка си с две малки телца, които изхвърчаха откъм арката на входа и се метнаха собственически да я прегръщат. За него място не остана.

Пищящият детски щурм продължи с втора вълна. Едно по-малко и друго, още по-малко дете се появиха в галоп да се състезават с първите нападатели за място по торса на семейния матриарх. Последваха ги две прощъпалчета, които явно не схващаха за какво е цялото това вълнение, нито кои са тези високи възрастни, но видимо бяха решени да се включат в надпреварата.