Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 113

Останаха ѝ Саймън Илян и Алис Ворпатрил, които бяха сред най-старите и най-близките им приятели на Бараяр. Ако не друго, щеше да мине с едно съобщение за двамата, на същия адрес и със същото ниво на сигурност. Новините за оставката, гаметите и Аурелия не се различаваха съществено от трактовката си в предишните съобщения, освен че прозвучаха по-гладко и самоуверено сега, когато ги повтаряше за четвърти път. Не беше толкова сигурна какво ще прочетат между редовете. Преди години им беше намекнала, че не са твърде стари да станат родители, но оттогава беше минало време, синът на Алис, Иван, се беше оженил за своята Тедж и двамата работеха по въпроса с внуците, за които Алис мечтаеше отдавна. Колкото до Саймън, той беше женен за работата си в продължение на десетилетия. Хранеше ли дори закърняло желание да създаде свое генетично потомство? На този въпрос Корделия не знаеше отговора. Реши да остави без коментар собствения си пример, който показваше, че при наличие на желание начин винаги се намира. Колкото до потенциалната новина на Оливър, по-добре сам да реши иска ли да я сподели с Алис и Саймън, или не. Те бяха и негови приятели.

Корделия прекъсна отново на пауза. Изправена бе пред дилема. Много ѝ се искаше да сподели с Алис за Оливър. И категорично не искаше да споделя за Оливър със Саймън. Саймън харесваше и ценеше Оливър като човек и офицер, но несъмнено още носеше белезите от дългогодишните проблеми със сигурността, с които извънгабаритните лични отношения на Арал бяха вгорчавали живота му. Нещо повече, Саймън със сигурност щеше да забележи лекото насичане в записа там, където Корделия го е спряла на пауза, за да помисли. Въздъхна с раздразнение.

Накрая се спря на следното:

— И още една добра новина — двамата с Оливър започнахме да излизаме. Беше като да намериш вода в пустиня. И за двама ни, струва ми се.

От всички хора в краткия ѝ списък Алис и Саймън най-добре щяха да разберат какви усложнения се крият зад това простичко обяснение. Изключи записа, без да добави нищо друго.

Орбиталната му смяна, бързо реши Джоул, се превръщаше в най-бавните осем седмици в живота му дори в сравнение с болничния му престой на младини. Не че нямаше достатъчно работа покрай инспекциите на всички военни станции при точките за скок между Сергияр и Никъде. Освен това се разнообразяваше с бойни учения от различно естество във всяка станция по пътя си или почти във всяка — прескачаше по някоя, колкото да държи екипажите на нокти.