Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 103

Лоис Макмастър Бюджолд

— О — каза Блейз. — Ами… — Заплесна се за миг, после добави: — Не трябва ли асоциацията им да се казва ПРЕЗЕРВАТИВ?

— Ха. Ти се опитай да измислиш име, което върви с този акроним.

Айви погледна часовника си.

— За речта?

Корделия въздъхна.

— Не ми се изнасят речи. Вече започвам да се повтарям. Заслужават нещо по-добро. Виж дали доктор Татяна няма да се съгласи. — Доктор Татяна беше един от бетанските терапевти, останала на Сергияр след изтичането на договора си. „Татяна“ беше професионален псевдоним, докторатът ѝ беше истински. Доктор Татяна беше сред любимите сънародници на Корделия и тя често я канеше на социални събития в двореца, особено когато събитието се очертаваше скучно и имаше нужда от оживление.

Айви кимна и си записа. Хвърли поглед на видплочата си и добави:

— Обжалването по процеса за убийството при Червения поток се отлага с още една седмица.

Утрото сякаш загуби част от светлината си. Корделия каза:

— Отчасти се радвам. Отчасти ми се иска всичко това да приключи веднъж завинаги. На ниво апелативен съд.

Блейз се оживи.

— Има ли шанс да стигне до вицекралския офис, как мислите? Това може да се окаже голяма новина.

„Само по сергиярските стандарти“, помисли си разсеяно Корделия. Вдигна рамене.

— Повечето углавни престъпления стигат до нас, понеже сме последната инстанция, пред която да обжалват. Обикновено изпращат молби за помилване или замяна на смъртната присъда с доживотен затвор. Освен при вори, обвинени в държавна измяна, чиято последна апелативна инстанция е във Ворбар Султана, но такива още не сме имали, и слава богу. Сергиярските съдилища добре си вършат работата при сортирането на фактите. Да живее фаст-пентата! Не ми се мисли какво е било да вземаш такива тежки решения преди, когато е имало основателни съмнения дали е заловен истинският извършител. — След миг добави: — За щастие, углавните престъпления са рядко явления на Сергияр. С Арал имахме средно по две на година. Много повече сергиярци съумяват да се убият един друг по невнимание или при злополука, отколкото предумишлено. Подозирам обаче, че бройката неизбежно ще се промени с нарастването на населението.

Случаят „Червен поток“ беше особено нелицеприятен. И глупав, но това важеше за повечето престъпления от този вид. Мъж убил приятелката си при домашна свада, типично престъпление от страст. От докладите, които беше изчела Корделия, излизаше, че и жената не е била стока. Само че в паниката си убиецът подгонил из къщата двете малки деца на убитата, които били станали свидетели на престъплението. Убил и тях и се опитал да прикрие престъплението, като запалил и опожарил къщата до основи. Делото в градския съд беше приключило бързо. Обжалването едва ли щеше да промени присъдата.