Читать «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)» онлайн - страница 268

Освен ако не се досещаше за това, което К’рок бе скрил в черното си сърце.

Милосецът ускори крачка, за да прекоси по-бързо военната зона на града.

Пепус се пробуди от трясък зад стената — по коридора тичаха войници в бойни костюми. Сърцето му подскочи и той се взря с единственото си виждащо око. Над него се бе надвесила черна броня, а на рамото му легна тежка ръкавица.

— Не се плашете — произнесе с басовия си глас К’рок. Преди Пепус да успее да отвърне, аварийните светлини угаснаха и в помещението нахлу Баадластър, озарен от оранжево сияние.

— Арестувайте го — нареди той. Ръката му трепереше от гняв, когато посочи К’рок.

Зад министъра се виждаха бронирани войници, но никой от тях не помръдваше. Мъжете се споглеждаха, сякаш не бяха чули какво им казва.

— И защо, ако смея да запитам? — обади се Пепус.

— Освобождавам го от поста командир на драките.

— Какво?

Едрото тяло на сержант Ласадей изпълни рамката на вратата. Влезлият се покашля многозначително.

— Сър, ако ми позволите, сред нас няма драки. — Личеше си, че с мъка се сдържа да не се изплюе презрително.

Пепус потърка уморено очи и погледна към К’рок.

— Какво си направил?

— Наредих да ги натоварят на совалката и да ги пратят у дома. Няма да позволя повече драки да слизат на повърхността.

Устата на Баадластър се изкриви.

— Гатхул направо ще побеснее. Трикатада ще нареди да превърнат в пустиня цялата планета, ако се усъмни, че си преминал на другата страна.

Милосецът стоеше невъзмутим.

— Аз съм командир на вашите Рицари, императоре — заяви той. — Ако трябва, ще умрем, за да ви защитим.

Пепус извърна поглед към министъра.

— Да имаш да добавиш нещо?

— Нищо засега — отвърна заканително Баадластър.

— Знаеш ли, държиш се, сякаш нямаш търпение драките да ни нападнат. Наистина ли това е твоето желание?

— Те са наши съюзници.

— Хм. — Пепус прокара ръка през червеникавата си коса. — Добра работа, К’рок — обяви той. — Моли се само да запазиш този остров свободен, докато се върне командир Сторм.

— Слушам, сър — изпъна се К’рок. — Ще се моля.

Той остана до леглото на Пепус, докато Вандовър излезе, ескортиран надолу по коридора от Ласадей и войниците му. Когато най-сетне останаха сами, Пепус извърна умореното си лице към милосеца.

К’рок го надари с озъбена усмивка.

— Проследих го лично — докладва той. — Срещна се с един от Зелените ризи на име Нейлър.

— Има ли доказателства? — попита развълнувано императорът.

— Разполагам със запис на гласа.

— Много добре. Продължавай. Всъщност, аз му заповядах да го направи.

— Срещнаха се в един от крайните квартали на Малтен, близо до военната зона. Вандовър нареди на Нейлър да изостави позициите на Скиталците, за да не могат да отблъснат дракската атака. Вероятно смята, че драките са готови да го направят император.

— И сигурно е прав. Драките презират слабите. Моето… заболяване… ги кара да търсят други кандидати и Вандовър се възползва от това. Защо първо не дойде да ме попиташ?

— Защото навярно нямаше да ми разрешите да го направя.

Пепус се изсмя на пресекулки.

— Сигурно си прав — съгласи се той. — Сега съм ти длъжник.