Читать «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)» онлайн - страница 269

— И не само за този случай, ваше величество. Да ви съобщя ли цената?

Двамата бяха съвсем сами в цялото крило. Пепус изведнъж почувства, че го обгръща хлад. Какво пък, рече си той, по-добре да знае истината.

— Слушам те.

— Кой управлява Милос?

— Твоите сънародници, под егидата на Триадския трон, разбира се — нали за това воювахме там.

— И ако сега драките напуснат Милос?

— Милос е пясъчна планета, за Бога, не го ли знаеш, дебела главо? Каква полза за когото и да било, дори драките да я изоставят?

— Тя е мой роден дом — изръмжа К’рок.

— Да, така е — кимна императорът. — Какво всъщност искаш от мен?

— Да се върна там. Искам да стана губернатор и управник на Милос.

Пепус поклати глава.

— О, моля те. Нямам властта да раздавам подобни постове…

— Пясъкът намалява. Сторм не ви ли каза?

— Не. Ти откъде знаеш?

Очите на К’рок засияха.

— Нито за миг не съм забравил родината си. Кралица Трикатада е много обезпокоена заради провала на Милос. Пясъкът се заражда в първото гнездо и после се разпространява. А сега се топи. Никога досега не се е случвало подобно нещо. Може би причината е в нея. Възможностите й се изчерпват. Но тя едва ли го знае. В края на краищата Милос ще бъде изоставен. Докато сте на Триадския трон, императоре, можете да ми дадете каквото искам.

— Добре, докато съм на Триадския трон, ще ти го дам — повтори Пепус. — Разбрахме се, командире. Милос ще бъде твой веднага щом драките го изоставят. Повече от това не мога да ти обещая.

Ръкавицата отново легна на рамото му.

— И това ми стига. За останалото сам ще се погрижа. А сега ще чакаме да се върне Джек.

27.

Тя се събуди, завладяна от страх, с болезнено свит от глад стомах. Последното, което чу, преди да отвори очи и да се отърси от кошмара, бе ехото от зловещия смях на Баадластър. Амбър си пое въздух и издиша рязко, сякаш се опитваше да го прогони от мислите си, но той остана сред тях като упорит налеп, който не можеше да почисти.

„Препълнено помещение, шумно спорещи хора, жена със сурово изражение, която сочи мъж с алено расо, сетне скритото в главата й оръжие се задейства…“

Няма да го направи отново. Не може да го направи. Готова е на всичко, за да запази живота на Джек.

„Милейди?“

Прощално, отвратително напомняне от Баадластър и после той изчезна — поне засега. Тя се залюля в хамака и се претърколи на пода. Каютата бе озарена от мъждива светлина. Беше време да застъпва на вахта. Амбър изведнъж си помисли, че с всички тези кошмари скоро ще стане като Джек — ще се опитва да бодърства през целия период на полета.

С глада поне можеше да се справи. На борда имаше достатъчно припаси. Месото бе приготвено по вкуса на драките, но изсушените плодове и дори хлябът бяха в отлично състояние. Взе си няколко торбички, преди да се отправи към мостика. Най-много до двайсет и четири часа щяха да излязат от свръхсветлинен полет и да „свият зад ъгъла“ в околностите на Кларон. И на тримата пребиваването на дракския кораб действаше потискащо.

Джек извърна глава, докато пристъпваше тихо по мостика и тя отпусна ръка на рамото му. Изглежда и той бе привикнал с безсъниците й. Амбър винаги идваше по-рано, когато бе нейният ред да застъпва.