Читать «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)» онлайн - страница 266

Достатъчно дълго, надяваше се Джек, за да бъде спасен.

26.

Докато четеше резултатите, лекарката поклати глава.

— Никога няма да се възстановите напълно — каза на Пепус. Императорът неволно се сви в леглото.

— Това няма значение — отвърна той с престорена смелост. — Кога ще ме отървете от това нещо? — посочи леглото с ръка.

На устните на лекарката затрептя едва забележима усмивка.

— „Това нещо“ ви помага да дишате. Погледнете тук и тук — тези тъмни петна показват засегнатите участъци. Уврежданията са необратими, за съжаление, все във важни участъци. Тази зона тук е за мускулната активност. Мисля, че ще успеем да я заобиколим и скоро ще ви отървем от респиратора. Но ръката и кракът никога няма да си възвърнат предишната сила. В добавка сега сте двойно по-податлив на повторен удар.

— Ще мога ли да си изпълнявам задълженията? — попита Пепус и зелените му очи светнаха.

— Мисля, че в това отношение няма да срещнете проблеми…

— Това исках да зная. Вандовър! — провикна се императорът.

Министърът бе слушал разговора им със замислено изражение. Сега се приближи до леглото веднага.

— Вандовър, освободен си от задълженията, които ти прехвърлих, когато се разболях.

— Толкова скоро? Може би трябва да почакате, поне докато ви вдигнат от леглото. Съществуват рискове… — Вандовър млъкна, забелязал, че императорът се изправя, въпреки че черупката на респиратора обхващаше гърдите му.

Пепус даде знак на лекарката да ги остави сами. Жената се поклони и напусна безшумно помещението. Веднага щом вратата се затвори, той каза:

— Внимавай, Вандовър. Много внимавай. Не позволявай на амбицията да те препъне. Защото поне засега има предостатъчно и за двама ни.

Баадластър задържа дъх и се овладя с усилие на волята. Едва тогава отговори:

— Ти си безскрупулен тип.

Пепус се засмя.

— Вярно, но и ти си същият.

Баадластър не отговори. Императорът подръпна крайчеца на чаршафа.

— Все още ли поддържаш контакти със Зелените ризи?

— С някои от тях.

— Чудесно. Искам да пуснеш слуха, че когато открием Свети Колин, смятаме да го задържим в плен, докато Скиталците се укротят.

— Може би няма да е необходимо. Дочух, че на някои от другите континенти имало стълкновения между Скиталци и драки. Дори Зелените ризи да ги подкрепят, колко дълго ще издържат?

Пепус се облегна назад. Въпреки обещанията си Трикатада бе започнала инвазия, макар и под привидния претекст, че се опитва да въдвори ред. Той повдигна рамене.

— Какво пък. Няма нищо лошо, стига да се бият помежду си.

— Това ще го запомня — обеща Вандовър и се разсмя. След това се поклони и напусна стаята. Императорът помисли известно време, после повика командир К’рок.

Милосецът се появи запъхтян и разчорлен, сякаш бе тичал дотук. Приближи се до Пепус и кимна почти пренебрежително.

— Разполагаш ли с хора, на които мога да се доверя?

Милосецът присви очи, сякаш го бяха оскърбили. Пепус го разглеждаше с невинно изражение.