Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 87

— Какво?!

— Да, при това жълта. На черни точици. Обаче той не спря да минава покрай мен, а аз не спрях да се правя, че не го виждам, а накрая се подписа под петицията, така че аз се опитах да бъда любезна. Оказва се, че изучавал всички случаи относно свободното слово и порнографията. Твърди, че порно индустрията е първата, която започва да използва безогледно печатната преса. Ти знаеше ли го? И това било не защото всички държали да четат велика литература, а защото мъжете искали да виждат мръсни картинки!

— Уау! — възкликвам, опитвайки се да вляза в духа на темата.

— Та говорихме ли, говорихме и после той предложи да продължим разговора си на една вечеря. Не мога да кажа, че ми хареса особено като мъж, но ми се стори интересен тип и аз реших, че вероятно бихме могли да станем приятели. Та затова се съгласих.

— Фантастично — опитвам се да изобразя нещо като усмивка аз. — И къде ходихте?

— В „Джапоника“, японския ресторант до университета. Където, между другото, не е никак евтино. Пробвах да го накарам да си поделим сметката, обаче той не искаше и да чуе.

— Ти си позволила на мъж да ти плати вечерята?! — Боже, това изобщо не е в стила на Миранда!

— Да, това определено противоречи на всичките ми принципи — усмихва се срамежливо тя. — Обаче си казах, че поне веднъж мога да си затворя очите. Непрекъснато си мислех за онази вечер с теб и приятелката ти Лил. Затова как майка й станала лесбийка. Тогава започнах да се питам дали и аз не се превръщам в лесбийка, но ако е така, защо жените не ме привличат?

— Сигурно защото още не си срещнала подходящата — опитвам се да обърна всичко на шега аз.

— Кари! — поглежда ме с укор тя, но е в твърде добро настроение, за да се обиди. — Само мъжете ми харесват. Просто ми се иска да приличат повече на жените. Но с Марти…

— Така ли се казва — Марти?

— И какво от това? Човек не избира сам името си, нали? Обаче бях леко притеснена. Защото не бях много сигурна дали бих могла да го целуна. — Снижава глас и допълва: — Не е от най-красивите типове. Но после си казах, че външният вид не е всичко. А той действително е много умен! Което също би могло да се превърне в афродизиак. Винаги съм казвала, че предпочитам да бъда с умен грозник, отколкото с красив глупак! Така де, какво ще си говориш с един глупак, а?

— Може би за времето? — подмятам, питайки се веднага дали Бърнард не си мисли същото за мен. Може би аз не съм достатъчно умна за него и затова още не се е обадил.

— А после — продължава разказа си Миранда, — вървим си ние по онази романтична калдъръмена уличка и той внезапно ме бутва до стената и започва да ме целува страстно!

Аз изпищявам, а Миранда накланя глава встрани и отвръща през кикот:

— Да бе, и аз не можах да повярвам на очите си! А най-шантавото от всичко бе, че всичко бе страхотно секси! Изпразвахме се на всеки пет секунди още на улицата, а когато стигнахме у дома, просто си разкъсахме дрехите и го направихме!

— Удивително! — ахвам и запалвам нова цигара. — Направо невероятно!

— Първата вечер го направихме три пъти. А на следващата сутрин той ме заведе на закуска. Притеснявах се, че всичко е само за една вечер, обаче още следобед той се обади и дойде при мен и пак правихме секс, и той прекара цялата нощ при мен, и оттогава насам се виждаме буквално на всеки две минути!