Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 49

— Какъв по-точно знак?

— Знак, че е крайно време да си върна живота. Да си купя мебели. Да превърна това място отново в дом.

Той пуска ръката ми, но аз продължавам да се въртя, докато не се стоварвам на пода. Лежа неподвижно, а голямата стая се върти около мен. За миг си представям, че съм в лудница, в бяло пространство без никакви мебели. Затварям очи, а когато ги отварям, виждам лицето на Бърнард над себе си. Има красиви мигли и по една бръчица от двете страни на устата. В дясната му вежда се крие малка бенка.

— Лудо момиче — прошепва и се привежда, за да ме целуне.

Позволявам си да се отдам изцяло на целувката. Устните на Бърнард обгръщат моите и бавно, но сигурно поглъщат реалността. Докато накрая целият свят се оказва съставен единствено от нашите устни и езици, отдадени на свой собствен танц.

Вцепенявам се.

И внезапно усещам, че се задушавам. Поставям ръце на раменете му прошепвам:

— Не мога.

— Да не би да съм казал нещо? — Устните му отново са близо до моите. Сърцето ми препуска. Артерията във врата ми бие като обезумяла. Измъквам се изпод него.

Той присяда на колене и пита:

— Да не би да съм прекалено настойчив?

Правя си вятър с ръка и се засмивам лекичко.

— Може би.

— Не си свикнала с мъже като мен.

— Може би.

Изправям се и отупвам дрехите си.

Навън се чува гръмотевица. Бърнард се приближава зад мен, отдръпва косата от врата ми и го целува.

— Правила ли си любов по време на буря?

— Все още не — изкисквам се аз и се опитвам да го избутам от себе си.

— Може би е време да опиташ.

О, не! Точно сега ли? Това ли е онзи момент? Тялото ми трепери. Не мисля, че ще се справя. Не съм подготвена.

Бърнард масажира раменете ми и шепне:

— Отпусни се.

Привежда се и леко захапва ухото ми.

Ако сега го направя, той ще започне да ме сравнява с Марджи. Сигурно непрекъснато са правили секс в този апартамент. Представям си как Марджи е целувала Бърнард с настървение, достойно за неговото, като по филмите. А после се виждам гола върху голия матрак, с неловко разкрачени ръце и крака.

Защо не го направих със Себастиан, когато имах тази възможност? Така поне сега щях да зная какво да сторя. Но тогава никога не си бях представяла, че някога ще срещна мъж като Бърнард. Зрял мъж, който очевидно предполага, че приятелката му редовно прави секс и непрекъснато иска да го прави.

— Хайде, ела — прошепва и лекичко ме дръпва за ръката.

Аз обаче не помръдвам и той присвива очи.

— Не искаш ли да правим любов?

— Искам! — побързвам да го успокоя, за да не нараня чувствата му. — Просто…

— Да?

— Забравих си противозачатъчните.

— О! — пуска той ръката ми и се разсмива. — Какво използваш? Диафрагма?

Изчервявам се.

— Ами… да. Ъхъ.

— Диафрагмата е крайно неудобно нещо. И болезнено. Заедно с крема де. Използваш крем, нали?

— Да — отговарям и мислено се връщам към часовете по здравно образование, които имахме в училище. Представям си диафрагмата — смешен дребен предмет, който прилича по-скоро на гумена шапчица. Но не си спомням някой да е говорил за крем.