Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 47

Сега прекрасно разбирам защо Бърнард се е оженил за нея. Онова, което обаче не разбирам, е защо все още не е женен за нея.

Божичко! Нямам никакъв шанс!

— Приятно ми е да се запознаем — изрича Марджи с леко намигване към Бърнард.

— На мен също — пелтеча аз. Марджи сигурно вече ме мисли за идиот.

Намигва (вече открито) на Бърнард и казва:

— Ще продължим разговора си по-късно.

— Предлагам изобщо да не го продължаваме — промърморва Бърнард. Той очевидно не е така зашеметен от нея, колкото съм аз.

— Ще ти се обадя. — И отново хубавата усмивка и очите, които като че ли знаят всичко. — Довиждане, Кари!

— Довиждане — казвам и усещам, че ми стана неприятно да я видя как си тръгва.

Двамата с Бърнард я проследяваме как се отдалечава по коридора, галейки с една ръка тила си — жест, предназначен да припомни на Бърнард какво пропуска.

Преглъщам на сухо и се подготвям да се извиня за малкото си шоу, но вместо притеснен, Бърнард се оказва на седмото небе. Грабва ме под мишници, притиска ме към себе си и ме завърта по сцената като дете. После целува цялото ми лице и извиква:

— Не можеш да си представиш колко се радвам да те видя, хлапе! Имаш страхотен усет за поява в правилния момент! Някой казвал ли ти го е досега?

— Не…

— Но е така! Ако не беше тук, нямаше да мога да се отърва от нея! Хайде, ела! — Сграбчва ръката ми и бързо ме повежда към другия край на уличката като човек с мисия. — Всичко е благодарение на теб, скъпа! — повтаря. — Когато те видях, всичко внезапно си дойде на мястото.

— На мястото ли? — питам задъхано, опитвайки се да вървя в крачка с него, объркана от внезапния му прилив на обожание. Вярно, именно на това се надявах през последните няколко дена, но сега, когато той действително изглежда влюбен в мен, започвам да се притеснявам.

— С Марджи е свършено! Край! Продължавам напред! — Стигаме до Четирийсет и четвърта улица и се насочваме към Пето авеню. — Ти си жена — отсича. — Кажи сега къде мога да си купя мебели?

— Мебели ли? — разсмивам се аз. — Нямам никаква представа.

— Все някой трябва да знае — продължава той, спира добре облечена дама с перли на врата и казва: — Извинете, къде тук е най-доброто място за купуване на мебели?

— Какви мебели по-точно? — пита тя спокойно, сякаш подобни срещи и разговори с непознати са напълно нормални по тези места.

— Ами маса и може би диван, и вероятно някакви чаршафи…

— „Блумингдейл“! — отсича тя и продължава делово напред.

Бърнард свежда очи към мен и пита:

— Свободна ли си днес следобед? Имаш ли време за пазаруване на мебели?

— Разбира се. — Е, не е точно романтичният обяд, който имах предвид, но защо пък не?!

Скачаме в едно такси и Бърнард отсича:

— „Блумингдейл“! И бързо! Трябва да си купим чаршафи!

Таксиджията се усмихва и отбелязва:

— Да не би вие, влюбени птички, да се каните да се жените?

— Тъкмо обратното. Аз вече официално се отженвам! — отсича Бърнард и стисва лекичко крака ми.