Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 163

Но ще го направя. Надявам се и Саманта да прости на мен.

* * *

— Ето те и теб! — изчуруликва весело Боби. — Точно навреме!

— Само да знаеше… — промърморвам.

— Вълнуваш ли се? — повдига се на пръсти той.

— Малко съм нервна — усмихвам се хилаво. — Вярно ли е, че си налетял на „Давид“?

Той се смръщва и пита:

— Кой ти каза?

Свивам рамене.

— Не е хубаво да се обръщаме назад към миналото. Хайде да пийнем шампанско!

Тръгвам след него към кухнята, като държа между нас дърводелската си чанта, така че да не опита пак някой от номерата си. Ако го направи, кълна се, този път ще му зашлевя шамар.

Но не е имало нужда да се притеснявам, защото малко след това гостите започват да пристигат и Боби се втурва към вратата, за да ги посреща.

Оставам в кухнята, отпивайки бавно от шампанското си. После си казвам: „Какво пък толкова!“ и пресушавам набързо чашата. И си наливам втора.

Това е най-важната вечер в живота ми — първото четене на моя творба и… Бърнард.

Присвивам очи. Дано тази вечер да е готов да го направим. Дано тази вечер да не си измисля извинения.

Поклащам глава. Много подходяща настройка относно изгубването на девствеността, няма що!

Тъкмо се каня да си налея трета чаша шампанско, когато чувам:

— Кари?

Едва не изпускам бутилката. Обръщам се и виждам на вратата Миранда.

— Моля те, не ми се сърди! — моли се тя.

Облекчението изпълва тялото ми и аз се усмихвам. Сега, след като Миранда е тук, може би всичко най-сетне ще бъде наред.

* * *

След пристигането на Миранда някои от подробностите от събитието ми се губят, защото се налага да бъда навсякъде едновременно — да посрещам гостите на вратата, да се притеснявам къде да сложим столовете, да отблъсквам атаките на Боби и да се опитвам да измисля нещо впечатляващо, за да поздравя Чарли, който най-неочаквано се появява заедно със Саманта.

Дори и да ми е още бясна от онзи ден, Саманта с нищо не го показва. Прави ми комплимент за модерните панталони, като същевременно държи Чарли под ръка така, сякаш го притежава. Той е огромен мъж, почти красив и леко непохватен — като че ли се чуди къде да си дене дългите крайници. Автоматично започва да говори за бейзбол, затова, когато се появяват и други хора, аз се измъквам, за да потърся Бърнард.

Намирам го в един ъгъл с Тийнзи. Не мога да повярвам, че е довел и нея след онзи катастрофален уикенд. Обаче или на него не му пука, или Тийнзи не си е направила труда да му сподели мнението си за мен. Но може би защото това е моята вечер, Тийнзи се разтапя в усмивки и ласкателства — или поне на повърхността.

— Когато Бърнард ми каза за това събитие, просто не можах да повярвам! — прошепва в ухото ми, но достатъчно високо, че да бъде чута от всички. — Казах си, че за нищо на света не бих го пропуснала!

— Ами, благодаря — усмихвам се свенливо и поглеждам към Бърнард. — Радвам се, че намери време за това.

Появяват се Капоти и Райън, следвани от Рейнбоу. Започваме да говорим за курса и как Виктор изчезна, и как не можем да повярваме, че лятото почти приключи. Следват още пиене и светски разговори, а аз се чувствам като принцеса в центъра на вниманието на всички. Спомням си за първата си нощ в Ню Йорк със Саманта и си давам сметка колко дълъг път извървях оттогава насам.