Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 162

— Тези неща не стават така! — изпищявам с пресъхнало гърло. — Отне ми цял месец, докато напиша тази пиеса! Човек не може просто да седне и за три дена да нащрака пиеса! Трябва да помислиш! Трябва да…

— Хубаво. Щом държиш да се предадеш, проблемът си е изцяло твой. — Тръгва бясно към стаята си, но после спира, обръща се и допълва: — Но ако толкова много държиш да се правиш на неудачник, не смей да критикуваш мен! — С тези думи влиза в стаята си и затръшва вратата зад гърба си.

Отпускам глава в ръце. Тя е права. Писна ми от мен самата и от моя провал. Най-добре ще е да си събера багажчето и да се прибера у дома.

Като Лил. И милионите други млади хора, които са идвали в Ню Йорк, за да постигнат нещо, но са се провалили и са се прибрали в провинцията с подвити опашки.

И изведнъж се изпълвам с гняв. Втурвам се към вратата на Саманта и започвам да бия с юмруци.

— Какво? — изревава тя, когато отварям с трясък.

— А ти защо не започнеш всичко отначало, а? — провиквам се без особена причина.

— Защо ти не започнеш?

— Ще го направя!

— Хубаво!

И трясвам вратата.

И сякаш изпаднала в транс, аз се насочвам към пишещата машина и сядам. Изтръгвам листа с фалшивото съобщение на Саманта, смачквам го на топка и го захвърлям през стаята. Поставям празен лист хартия в барабана. Поглеждам часовника си. Разполагам със седемдесет и два часа и двайсет и три минути до четенето на пиесата ми в четвъртък. И ще се справя! Ако ще и да умра, но ще напиша нова пиеса!

* * *

В четвъртък сутринта лентата на пишещата ми машина се къса. Оглеждам се. Подът около мен е покрит с хартийки от бонбони, сухи пакетчета чай и мазни останки от пица.

Днес е рожденият ми ден. Най-сетне станах на осемнайсет!

Трийсет и пета глава

Когато влизам под душа, ръцете ми треперят.

Шишето с шампоана се изплъзва от пръстите ми. Успявам да го хвана секунди преди да падне на плочките и да се разбие. Поемам си дълбоко дъх и отмятам назад глава, за да усетя освежаващата струя на водата.

Направих го. Наистина се справих.

Ала водата не е в състояние да измие начина, по който се чувствам — със зачервени очи, треперещи ръце, тотално разбита.

Никога няма да узная какво би станало, ако Миранда не бе изгубила пиесата ми и не ми се бе наложило да я пренапиша. Нямам представа дали сега е добре или зле. Нямам представа дали ще ме погледнат с одобрение или с презрение. Но все пак го направих! Все пак опитах!

Излизам от душа и се изтривам с хавлията. Поглеждам се в огледалото. Лицето ми изглежда изпито и кухо, тъй като през последните три дена почти не съм мигвала. Не така очаквах да посрещна своя дебют, но ще се примиря. Нямам друг избор.

Обличам си червените гумени панталони, китайската роба и старите ботуши Фиоручи на Саманта. Може би някой ден ще бъда като нея и ще мога да си позволя свои собствени ботуши.

Саманта. Във вторник сутринта отиде на работа и оттогава насам нито съм я виждала, нито съм я чувала. Същото се отнася и до Миранда, която не се е обаждала. Вероятно се страхува, че никога няма да й простя.