Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 160

Започвам да чукам по прозореца, което е абсолютно излишно. Оглеждам се за нещо, с което бих могла да го счупя, и измъквам едно паве от калдъръма. Вдигам го над главата си, готова за нападение, когато зад себе си чувам глас:

— Виктор ли търсите?

Прибирам ръката си и се обръщам.

Говорещият се оказва възрастна дама с котка на каишка. Върви бавно към мен и се привежда болезнено, за да събере вестниците.

— Виктор замина — информира ме старицата. — Обещах му, че ще му събирам вестниците. Наоколо се навъртат много бандити.

Тайничко пускам павето на земята и питам:

— А кога ще се върне?

— Мисля, че в петък. Почина майка му. Замина за Средния Запад, за да я погребе.

— В петък ли? — Правя стъпка напред и едва не се спъвам в павето. Сграбчвам една клонка бръшлян, за да се задържа.

— Поне така ми каза — в петък — повтаря старицата и поклаща глава.

И изведнъж цялата грозна реалност на ситуацията се стоварва върху мен като циментовоз.

— Но това е твърде късно! — провиквам се, пускам се от бръшляна и се строполявам на земята.

* * *

— Пиленце? — казва Саманта, влизайки в дневната. — Какво правиш?

— Ммммм?

— Седиш тук близо час със зяпнала уста. Не е никак приятна гледка — изрича с укор тя. А когато не отговарям, тя застава над мен и почуква по главата ми. — Ехо! Има ли някой вкъщи?

Аз откъсвам с мъка очи от някаква неидентифицирана точка в стената и бавно ги насочвам към нея.

Тя развява под носа ми няколко страници от вестник и казва:

— Мислех, че двете ще се позабавляваме! Ще поработим върху обявата за годежа ми в „Ню Йорк таймс“! Ти си писател. Това би трябвало да е песен за теб.

— Не съм писател. Вече — промърморвам мрачно.

— Не се дръж като идиот! Една малка спънка — и се предаваш! — Настанява се до мен с купчина вестници в скута и пояснява: — Събирам ги още от месец май. Съобщенията за годежи и за бракосъчетания в „Ню Йорк таймс“. Познати също така и като „Женски спортни страници“.

— На кого му пука? — изсумтявам.

— На всеки, който се счита за нещо в Ню Йорк, Пиленце! — отвръща назидателно, сякаш говори на дете. — И е изключително важно, защото в този вестник не приемат какво и да е съобщение. Бъдещият жених трябва да е завършил Бръшлянената лига! Освен това и той, и булката трябва да произхождат от правилния сорт фамилии. За предпочитане стари пари, но и новите вършат работа, или славата. Или например, ако булката има прочут баща, например актьор, скулптор или композитор. Тогава влизането й на тези страници е гарантирано!

— Не можеш ли просто да се омъжиш като всички нормални хора? — потривам бузи аз. Кожата ми е леденостудена, като че ли кръвта е решила категорично да се оттегли от главата ми.

— И къде е купонът тогава? — изтъква Саманта. — Защо да се жениш в Ню Йорк, ако ще бъдеш Господин Никой? Ако е така, по-добре си стой вкъщи! Сватбата в Ню Йорк е начинът да заемеш правилното си място в обществото. Точно затова приемът ни ще бъде в Сенчъри Клуб. Ако го направиш там, казваш нещо много важно на елита.

— Какво по-точно?