Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 124

— На галавечеря — отговаря той и се смръщва неодобрително на действията ми.

— По какъв случай? — питам, грабвам напосоки някаква книга и я разлиствам.

— Заради Етиопия. Много важна кауза.

— Колко благородно от твоя страна.

— Там нямат никаква храна, Кари! Умират от глад!

— И по този случай ти отиваш на богаташка вечеря. За гладуващите в Африка. Защо просто не им изпратиш кашонче с храна?

Това вече му идва в повече. Капоти дръпва двата края на папийонката си така, че едва не се задушава.

— Защо все пак си тук? — пита.

Облягам се на възглавниците и питам:

— От кой град по-точно е Лил?

— Защо?

Завъртам очи с въздишка.

— Защото трябва да разбера! Искам да се свържа с нея! Ако не знаеш, в неделя е напуснала Ню Йорк!

— В интерес на истината вече знам. И ти можеше да знаеш, ако беше дошла днес на семинара.

Изправям се на дивана и се провиквам възбудено:

— Защо? Какво стана?

— Виктор съобщи официално, че е напуснала. За да се отдаде на друг тип кариера.

— Не го ли намираш за много странно?

— Защо?

— Защото единствената кариера, в която Лил вижда смисъл, е писането. Никога не би напуснала доброволно този курс.

— Може да е имала някакви семейни проблеми.

— А ти не знаеш ли? Не искаш ли да разбереш какви?

— Виж какво, Кари — срязва ме той. — Точно в този момент единствената ми грижа е да не закъснея. Трябва първо да взема Рейнбоу и…

— Единственото, за което те моля, е да ми кажеш името на родния град на Лил — изричам аз с нарочно формален тон.

— Не съм много сигурен. Нещо като Монтгомъри. Или може би Макон.

— Мислех, че я познаваш — изтъквам с обвинителен тон, макар да подозирам, че презрението, което му демонстрирам, е по-скоро заради Рейнбоу. Може би в крайна сметка двамата са гаджета. Знам, че не би трябвало да ми пука, обаче не е така.

Изправям се и изричам с пренебрежителна усмивка:

— Приятно прекарване на галавечерята!

И внезапно намразвам Ню Йорк. Не, задраскайте това. Не мразя самия Ню Йорк. Мразя само някои хора в него.

* * *

В телефонния указател за окръг Монтгомъри има трима абонати с фамилията Уотърс, а в окръг Макон — двама. Започвам от Макон и още на първия опит попадам на лелята на Лил. Тя е изключително любезна и ми казва номера на племенницата си.

Лил е шокирана да ме чуе, но едновременно с това се усеща, че й става много приятно. Възможно е липсата на ентусиазъм, долавяща се в гласа й, да се дължи на неудобството й, че така внезапно е напуснала Ню Йорк.

— Минах през квартирата ти — изричам притеснено. — Новото момиче там ми каза, че си се прибрала у дома.

— Трябваше да се махна.

— Защо? Заради Пеги ли? Винаги можеше да се преместиш при мен, знаеш го! — Никакъв отговор. — Да не би да си болна? — изпищявам тревожно.

Дълбока въздишка.

— Не и в традиционния смисъл на думата — отговаря.

— Което означава какво?

— Не желая да говоря за това — прошепва тя.

— Ама, Лил! — роптая аз. — Какво става с писането ти? Не можеш просто ей така да напуснеш Ню Йорк!

Кратка пауза. А после тя сковано изрича:

— Ню Йорк не е за мен. — Чувам приглушено ридание, като че ли е сложила ръка върху слушалката. — Трябва да затварям, Кари.