Читать «Проектът „Медуза“» онлайн - страница 9

Не искаше да си признае, че бе основал „Скот еър“, защото бумът в търсенето на пилоти за пътнически самолети бе отминал тъкмо когато напусна флота.

Можеше, разбира се, да изчака. Можеше да издържи, като лети за малки свързващи или регионални линии, докато компаниите като „Юнайтед“ и „Американ“ започнат отново да наемат пилоти.

Но вместо това той инвестира по-голямата част от състоянието на баща си, за да основе малка компания за товарни превози, без да има сключен и един договор — ход, който сега, под ослепителната светлина на погледа му назад, към миналото, в никой случай не изглеждаше мъдър. Особено след като от него зависеха и двама лоялни служители.

О, господи, и Джери, и Док чакат на телефона!

Скот се втурна в къщата и грабна слушалката от телефона в антрето, за да позвъни на втория си пилот и бордовия инженер и да им съобщи добрата новина. Натисна бутона за автоматично избиране на запаметения номер на Док Хазърд в Колорадо Спрингс, след това включи втората линия и набра номера на Джери Крисчън в Далас. Още един бутон и двете линии бяха свързани, а след секунда чу и двата гласа.

— Имаме договор, момчета. Ще успеем!

— Чудесно! — възкликна Док.

Скот чу шума от прелитащ реактивен лайнер над апартамента на бившия пилот на „Пан Ам“ южно от летището на Колорадо Спрингс, който почти удави класическата музика, която звучеше като фон: концерт за цигулка — може би бе един от записите на Док с местния симфоничен оркестър. Док бе цигулар от висока класа. Музиката отдавна бе негова дълбока страст, но никога не стана негова истинска професия.

— Слава богу, Скот! — рече Джери от Далас с очевидно облекчение. — Кога започваме изпълнението на този нов договор?

— В четвъртък — съобщи им Скот. — В четвъртък отлитаме празни за Маями. В петък сутринта летим с първия товар. Това е някаква научна пратка с висок приоритет, пристигнала в Маями от юг… някъде от Южна Америка.

— Това е страшно подробно — бодна го Док, като продължаваше тихичко да се смее, успокоен, че след цяла година усилен труд шефът му, с трийсет години по-млад от самия него, щеше да получи възможността да изплува.

— Добре де, от Южно Чили — отвърна Скот и долови, че музиката на соло виолончело бе заменила цигулковия концерт, което го накара да се запита дали Док бе сам.

— Във всеки случай товарът идва от преждевременно прекратена антарктическа експедиция. През следващите два месеца ще превозваме тези товари до Денвър, а през ноември…

— През ноември започваме работа за „Нисан“, нали? — попита Джери. — Договорът още е читав, нали?

— И още как! — отвърна Скот.

От седмици наред борбата бе да си плащат сметките до ноември, когато щеше да започне тригодишен договор за превоз на скъпи автомобилни части за монтажните заводи по схемата „джъст ин тайм“. През декември щяха да разполагат с достатъчно пари, за да вземат на лизинг втори самолет и да наемат още един екипаж.

Гласът на Джери долетя в слушалката с тих, почти потиснат тембър:

— Колко близко бяхме, Скот?

— Какво имаш предвид?

— Колко близко бяхме до забравата? До свършването на парите.