Читать «Проектът „Медуза“» онлайн - страница 10

Последва мълчание, в което Скот помисли какво да каже на мъжа, чиито финанси бяха толкова рисковани, колкото и на работодателя му. Три деца и „скромна“ съпруга, която настояваше за скъпата къща в Северен Далас, независимо дали времената бяха добри или лоши — всичко това се бе отразило тежко на бордовия инженер. Джери не можеше да си позволи да изгуби и пени, а от финансова гледна точка не би могъл да си позволи да изгуби отново работата си.

— Бяхме съвсем близо, Джери. До десет дни трябваше да внесем трийсет хиляди долара по лизинга, а аз ги нямах.

— Не си ми казвал — рече тихо Джери.

— Защото очаквах да вземем този договор и ето че това стана. Всичко ще се оправи, момчета. През януари вие ще сте по-старшият екипаж от двата.

След като разговорът приключи Джон Т. „Док“ Хазърд, остави слушалката широко усмихнат и разсеяно се почеса по могъщите гърди, изправен пред прозореца, който гледаше съм летището на Колорадо Спрингс. Там бе базиран самолетът на „Скот еър“ Боинг-727.

Хубав е животът — заключи той, — може би дори по-хубав, след рухването на „Пан Ам“. На шейсет и три годишна възраст той и без друго не би могъл повече да лети като командир на пътнически лайнер.

— Винаги ли маршируваш с гол задник пред прозореца, Док?

Женският глас долетя до ушите му откъм дивана и Док се обърна, за да дари с още по-широка усмивка красивата блондинка, която бе „облечена“ само с малка перлена огърлица. Тя бе облегнала виолончелото си на стената, а той погледна към масата, за да се увери, че цигулката му не бе заплашена от падане. Докато отиваше при нея, бутна пюпитъра и от него се разлетяха нотни листи, ала той не им обърна внимание.

— Винаги. — Той изобрази поза на щангист. — Това тяло е твърде страхотно, за да бъде крито. Ти самата го каза!

Тя поклати глава, когато той дойде при нея.

— Ще игнорирам маниакалното ти его. Освен това тези твои пръсти са по-примамливи от тялото ти, сладострастнико.

Той се усмихна.

— Имаш предвид какво правят с цигулката, нали?

Тя кимна бавно.

— И това. — На лицето й се изписа знойна усмивка. — Доколкото разбирам, по телефона ти съобщиха добра новина?

Той й разказа за облекчението, което бе дошло.

— И кога най-сетне ще се спреш, Док?

— Какво да спра? Да обучавам пламенни млади жени в изкуството на любовта ли?

— Кога ще спреш да летиш? Кога ще престанеш да си непрекъснато в движение? Освен другите ти таланти… — намигна му тя, — и физически атрибути, ти си страхотен цигулар, далеч над любителското равнище.

— А ти си страхотна челистка. Доколкото си спомням, така се запознахме. Страст в шахтата на оркестъра.

— Не, сериозно — бутна го леко тя. — Кога ще се установиш и ще се заемеш с музиката? Би могъл да се включиш в симфоничния оркестър за постоянно? И да прекарваш повече време с мен?

Той я целуна и я погали по русата коса.

— Не мога да си позволя да се установя, Карен. Аз съм щастливо разведен три пъти и трите ми бивши съпруги се нуждаят от парите си.

— Знаеш ли, ти си най-странният разведен, когото съм срещала. Изглежда ти харесва.

— Аз още ги обичам — и трите.