Читать «Проектът „Медуза“» онлайн - страница 12

Думите на малоумния й адвокат още отекваха в съзнанието й: „Този път няма да има повече обжалване, Вивиан. Онова, което реши Федералният апелативен съд ще сложи край на всичко“.

Пликът лежеше пред нея като стъпало към ешафода, ала тъй като нямаше смисъл да отлага повече, тя го дръпна, разкъса го, разтвори листа и погледът й се прикова в думата, която се бе надявала отчаяно никога да не види: „Присъдата се потвърждава“.

Вивиан бавно остави листа на масата. Двете хиляди и петстотин долара на месец до края на живота й бяха изчезнали завинаги, а имаше и други истини, които трябваше да погледне в очите: беше без работа, без повече спестявания. Нямаше друг избор.

Вивиан се изправи, отиде до малкото кухненско барче и разлисти бележника си с адреси. Набра номера, който бе намерила, и седна отново до масата, положила едната си длан върху челото, стиснала слушалката с другата. По линията до нея долетя гласът на адвоката на бившия й съпруг.

Трета глава

Товарна рампа, спедиторска фирма „Юнивърсъл еър фрайт“ — Международно летище на Маями — 9:45 часа източно време, 19-и септември

— Вие ли сте командир Макей? — попита женски глас, в чийто остър тон се прокрадваха и знойно сексуални нотки.

Скот Макей проверяваше лявото колело на носовия колесник, опрял коляно върху бетона под носа на своя 727. Обърна се, заслони очи с длан срещу слънцето в опит да види лицето на младата жена, която стоеше зад него с ръце на кръста. Носеше комбинезон в защитен цвят и имаше раздразнено изражение.

— Аха, аз съм — кимна Скот, докато ставаше.

Преди да се изправи напълно се наведе, изтупа праха от панталоните си и чак след това погледът му срещна нейния. Гледката му се понрави.

— Вашият помощник по товаренето е тъпанар, командире — рече тя без да се усмихва.

Скот се обърна, за да проследи погледа й. Джери Крисчън, бордовият инженер, стоеше далеч и разговаряше с шофьора на автоповдигача. Видя Скот с жената и тръгна към самолета.

— Онзи, високият мъж дето идва насам ли? — попита Скот.

— Именно — отвърна тя. — Отказва да вземе товара ми! Искам да кажа, знам, че моите неща не са товарът, който трябва да транспортирате, но нали сте чартирани от НОАА, а аз също съм от тях и вие имате място.

Скот се усмихна и поклати глава:

— Той не е тъпанар, мадам. Това е моят втори офицер и е наистина много дружелюбен тип.

— Аз казах, че се държи като тъпанар! — сопна му се тя без всякакъв хумор.

Скот се изхили тихо, свел за миг поглед към обувките си, след това отново вдигна глава и протегна ръка.

— Ако нямате нищо против, навярно е възможно да започнем отначало. Здравейте, казвам се Скот Макей. А вие?

Д-р Линда Макой прокара пръстите на лявата си ръка през дългата до раменете й гарвановочерна коса и смръщеното й изражение се промени към лека усмивка, докато се ръкуваха.

— Окей… добре, вижте, съжалявам.