Читать «Синьо злато» онлайн - страница 17

Остин и Завала бяха установили, че скорост малко под сто мили в час е достатъчна да запази преднината им спрямо групата, но е недостатъчна да се справят с променящите се навигационни условия. Вълните бяха малки и средни, някои по-дълги от други, но повечето увенчани с бели шапки от вятъра. Не беше чак дванадесета степен по Бофор, но и не можеше да се пренебрегва. Отваряха си очите на четири за някой нов капан, който морето можеше да им устрои.

Завала описа широка дъга и насочи „Червено мастило“ към Али, за да проверят, дали няма нужда от помощ. След като лодката бе прехвърлила голяма вълна, Завала рязко зави, за да избегне някакъв сив предмет, по-дълъг от самата лодка. Тя остави следа като на гигантски слалом, между още три тъмносиви грамади.

— Китове! — извика възбудено Завала. — Пълно е с тях.

Остин намали скоростта наполовина. Отминаха още един труп и наблизо друг, по-малък, който можеше да бъде на бебе.

— Сиви китове — промълви той удивен. — Цяло стадо.

— Нямат много здравословен вид — отбеляза Завала.

— И за нас не са много здравословни — отвърна Остин, като намали още скоростта. — Прилича на минно поле.

Лодката на Али се луташе безцелно из вълните, като пропелерите й захапваха въздуха. Изведнъж носовата част се надигна, кърмата легна, витлата лакомо захапаха водната маса и „Хвърчащото килимче“ се понесе като заек, внезапно вдигнат от гонче. Бързо набра скорост, започна да глисира и се насочи към флотилията зрители.

— Мъжко момче! — извика възхитен Завала. — Отърва се от кита, а сега отива да си получи овациите от публиката.

Остин също прие, че Али прави жест към зрителите. Лодката му се носеше по водата, като златна стрела към окото на бик. Остин продължи с поглед траекторията на „Хвърчащото килимче“, докато невидимата линия стигна точно средата на огромна, бяла яхта, закотвена по протежение на състезателното трасе. Грациозните й очертания подсказваха, че това е стар, луксозен кораб. Остин оцени по достойнство умението, с което проектантът бе съчетал в дървения корпус форма и функционалност. Отново насочи поглед към лодката на Али. Тя се движеше още по-бързо и без да се отклонява от курса си към яхтата.

— Защо не спират и не завиват?

Остин знаеше, че корпусът на една състезателна лодка е по-здрав от стомана, но кормила и трансмисии са изложени на външно влияние. Ако кормилните плоскости са изкривени, то цялата система за насочване излиза от строя. Е, тогава? Дори и да е блокирано кормилото, екипажът трябва просто да изключи двигателите. И ако механикът не може да го направи чрез дроселите, достатъчно е водачът да натисне бутона за аварийно прекъсване на тока към машините. Лодката бе блъснала кита по допирателна, но удара, въпреки това е бил чудовищен. Да не говорим за следващия, при падането във водата. Като при падане върху цимент. Дори и с шлемове и предпазни колани, хората биха могли да се наранят или още по-лошо — да загубят съзнание. Остин от ново погледна яхтата и забеляза младежките лица по палубата. Господи! Деца! Тя беше пълна с деца!