Читать «Синьо злато» онлайн - страница 15

„Хвърчащото килимче“ продължаваше да настъпва. Пръстите на Остин потръпваха върху лостовете. Не обичаше да губи. Тая борбеност бе наследил от баща си, заедно с физиката на ръгбист и цвета на подводен корал в очите. Някой ден щеше да загине от тая работа. Но не сега. Отпусна малко газта. Това може би им спаси живота.

Беловърха, метър и двадесет висока вълничка идваше косо откъм десния им борд. Завала я забеляза, помоли се да ги отмине, но разбра, че няма да стане. Вълната захвана единия спонсон като с котешка лапа. „Червено мастило“ бе завъртяна във въздуха. Със светкавична реакция, Завала обърна кормилото по посока на лодката, както постъпва опитен шофьор при поднасяне върху лед. Лодката се пльосна във водата странично, наклони се така, че кокпитът потъна цял и след няколко залитания се изправи.

Али намали скоростта, но като видя, че им няма нищо, изду двигателите и заряза всякаква предпазливост. Искаше да се откъсне колкото може повече преди финиша. Като пренебрегна съвета на своя ветеран-механик, Хенк Смит, Али натисна лодката си докрай. Гигантската опашка воден прах се издигна на стотици метри, а двата двигателя отцепиха от водата две широки, запенени бразди и стотици други дълги вълнички.

— Съжалявам за това! — извика Завала. — Хвана ни вълна.

— Добре се отървахме. Давай да вземем второто място!

Остин блъсна лостовете напред и с див вой на двигателите, те се понесоха след Али.

Високо от позицията си над трасето, италианският оператор бе забелязал драматичното развитие на нещата. Хеликоптерът направи широк полукръг и увисна над флотилията зрители. Поцци искаше панорамна картина на самотната първа лодка, устремена на фона на зрителите към буя, където щеше да завие за последен път и да поеме към финала при Сан Диего. Операторът погледна надолу и видя вълнички да очертават огромна, лъскава маса на повърхността. Светлинен ефект? Не, там определено имаше нещо. Извика към пилота и му посочи надолу.

— Какво е това, по дяволите? — попита той.

Поцци насочи камерата натам и приближи образа с натискане копчето на вариото.

— Това е балена — каза той, като фокусира предмета.

— Говори английски, за бога!

— Ами, как му викате вие? Кит.

— А, може. Мигрират. Не се притеснявай, като чуе лодките и ще се потопи.

— Не — поклати глава Карло. — Мисля, че е мъртъв. Не се движи.

Пилотът наклони леко машината, за да види по-добре.

— Прав си. Още един. Три, не четири. По дяволите! Пълно е с тях!

Превключи на аварийния канал.

— Сан Диего, Брегова охрана, обадете се! Тук е ТВ хеликоптер над състезателното трасе. Тревога!

Един глас прозвуча от апарата.

— База на Бреговата охрана, Кабрильо поинт. Слушам ви.

— Виждам китове по трасето.

— Китове?

— Да, може би десетина. Мисля, че са мъртви.

— Роджър — отвърна радиогласът. — Ще предадем на катера, да отиде и да провери.

— Късно е — отвърна пилотът. — Трябва да спрете състезанието!