Читать «Синьо злато» онлайн - страница 16

Последва напрегната тишина и после:

— Роджър. Ще опитаме.

След миг, алармиран от базата си, катерът потегли от своя пост при буя. Оранжеви сигнални ракети разцъфтяха на синьото небе.

Али не забеляза нито ракетите, нито издутите, сиви туловища до момента, в който вече бе станало късно. Той избегна първия на сантиметри, отклони се и от втория, но от третия не успя. Направи широк завой и извика на Хенк да върне газта. Пръстите на Смит смачкаха лостовете и глисиращият корпус потъна във водата, но продължи да се движи с петдесет мили в час. И тогава удари кита. Изпуснал облак вонящ газ, трупът подскочи като огромен балон. Лодката продължи върху единия спонсон, обърна се, преметна се и по някакво чудо отново зае нормално положение.

Али и съотборникът му не си счупиха главите, предпазиха ги шлемовете. Като в тъмна мъгла, Али се опита да овладее лодката, но системата не реагираше. Извика към механика си. Хенк лежеше върху дроселите.

На „Непенте“, капитанът беше слязъл от мостика и разговаряше с Глория Екхарт на палубата, когато актрисата се надвеси над релинга и посочи нещо:

— Извинете, капитане, какво прави оная златна лодка?

„Хвърчащото килимче“ се луташе като току-що загубило се кученце. След това се чуха двата двигателя, лодката изправи курс, набра скорост и се насочи към средната част на яхтата. Капитанът очакваше да се отклони. Тя продължаваше по същия курс. Обезпокоен, той се извини тихо, отстъпи встрани и откачи от колана си малка радиостанция. Компютърът в съзнанието му пресмяташе, колко време й трябва на златната лодка, за да се забие в тях.

— Капитанът е! — излая в апарата той. — Корабът да тръгва на секундата!

— Веднага ли, сър? Посред състезанието?

— Глух ли сте? Вдигай котва и да тръгваме веднага!

— Да тръгваме? Накъде, сър?

Шансът им да се измъкнат беше колкото на снежна топка да оцелее в пъкъла, а тоя тук искаше да му попълнят цял въпросник!

— Напред! — викна капитанът, почти в паника. — Просто я отмести!

Още докато лаеше командите си, капитанът разбра, че е много късно. Състезателната лодка бе съкратила разстоянието наполовина. Започна да натирва децата към противоположния борд на яхтата. Може би щяха да се спасят няколко живота, макар да се съмняваше в тази възможност. Дървеният корпус щеше да се разлети на парченца, горивото щеше да избухне в огромен пожар и яхтата щеше да отиде на дъното за броени минути. Докато буташе една инвалидна количка с някакво момиченце в нея през палубата към другия борд, той завика към останалите да се насочат също натам. Твърде уплашена, за да може да реагира, Екхарт видя златното торпедо, полетяло към тях и по инстинкт направи единственото нещо, което можеше в тоя миг — обви ръце около слабичките рамене на дъщеря си и здраво я притисна към себе си.

2

Остин не се изненада от вида на излязлата извън контрол лодка на Али. Той си просеше едно хубаво преобръщане. Но начинът, по който стана го озадачи. „Хвърчащото килимче“ се отклони рязко от курса, плъзна се встрани в облак воден прах. След това, за да оправдае името си, литна с едната си страна във въздуха, също като каскадьорска кола, вдигнала се на две гуми от специална рампа. Катамаранът прелетя няколко свои дължини, после цопна във водата, вдигнал огромен воден стълб, потъна и след малко изплува с десния борд.