Читать «Изгубеният град» онлайн - страница 59

Скай отново се съсредоточи върху метала. Нищо друго не отличаваше така ясно майсторите на оръжие един от друг, както обработката на метала. Тя прекара кокалчета по шлема и се чу ясен, камбанен звън. После проследи с показалец петточковата звезда „с крака“. Обърна шлема. Погледната от друг ъгъл, фигурата напомняше на падаща звезда. Спомни си меча, който видя в една английска колекция, изработен от метал от метеорит. Стоманата можеше да бъде наточена като бръснач. Защо не и шлем? Отбеляза си да се допита до специалист по металознание.

Разтри уморените си очи и с примирена въздишка протегна ръка към телефона. От другата страна се чу мъжки глас — дълбок и приятно възпитан.

— Oui. Darnay Antiquites. (Антики Дарне).

— Шарл, Скай Лабел е.

— О, Скай! — Дарне очевидно се зарадва. — Как си, скъпа? Как върви работата? Вярно ли е, че си била в Алпите?

— Да, затова ти се обаждам. Открих един стар шлем. Много е особен и бих искала да го погледнеш. Доста ме озадачи.

— А какво става с прекрасния ти компютър? — подразни я той.

Дарне и Скай често водеха добронамерени спорове за високотехнологичните методи, които тя използваше. Той смяташе, че практическият опит, натрупан в постоянния досег с артефактите, е много по-надежден от всяка база данни. Тя възразяваше, че компютърът й спестява ценно време.

— Компютърът си е добре — престорено се възмути тя, — прегледах и всички книги в библиотеката си. Не мога да намеря точен аналог.

— Изненадваш ме! — Дарне познаваше библиотеката на Скай: една от най-богатите, които бе виждал някога. — С удоволствие ще го погледна. Ела още сега, ако искаш.

— Добре, идвам веднага.

Тя уви шлема в една калъфка от възглавница, сложи го в пазарска торба от „О. Прентан“ и тръгна към най-близката станция на метрото. Антикварният магазин на Дарне се намираше на десния бряг, в една тясна уличка близо до хлебарница, от която се носеше апетитен аромат на прясно изпечен хляб. На вратата с малки позлатени букви пишеше „Антики“. На витрината бяха наредени странни, покрити с прах рогове за барут, пистолети кремъклии и ръждясали саби. Не всеки би стъпил в такъв магазин, но тъкмо това бе и желанието на Дарне.

Когато Скай влезе, камбанката на вратата иззвънтя.

Магазинът беше мрачен и тесен, практически празен, с изключение на една ръждива броня и няколко наплюти от мухите шкафа с жалки реплики на стари ножове. Плюшената завеса в дъното на помещението се разтвори и в процепа от светлина се появи жилав мъж, облечен в черно. Погледна крадешком Скай, премина бързо като сянка край нея, без дума да каже, и излезе от магазина, затваряйки тихо вратата зад себе си.

От задната стаичка излезе още един мъж: нисък, седемдесетина годишен, напомнящ на стария киноактьор Клод Рейнс. Носеше безупречен тъмносин костюм и стилна вратовръзка от червена коприна, но би излъчвал същата елегантност и ако беше облечен в работнически гащеризон. Косата и тънките му мустаци бяха сребристосиви, а в тъмните му очи искреше интелигентност. Пушеше „Голоаз“ с цигаре, което извади от устата си, за да целуне Скай по двете бузи.