Читать «Изгубеният град» онлайн - страница 58

Веднага щом се върна в Париж, Скай отнесе шлема в кабинета си в Сорбоната. Очакваше да го идентифицира лесно с помощта на средствата, с които разполагаше. Снима го, вкара изображението в компютъра и започна да го сравнява с огромната база данни, събрана от стотици различни източници. Започна с френските архиви, после премина към италианските и немските — страните, които някога са били центрове на оръжейното изкуство.

След като не успя да го открие, разшири търсенето за цяла Европа, а после — за Азия и останалата част от света. Прерови всички данни чак до Бронзовата епоха. След пълния провал на компютърното сравнение, Скай се обърна към печатното слово и измъкна всички мухлясали справочници от библиотеката. Взираше се в стари отпечатъци, ръкописи, гравюри върху слонова кост и метал. В отчаянието си огледа внимателно всеки детайл дори от Гоблена от Байо, но конусовидните шлемове на бойците с нищо не напомняха на този пред нея.

Шлемът предизвикваше противоречиви мисли. Майсторството на изработката беше по-характерно за декоративен предмет, отколкото за бойно снаряжение, въпреки че вдлъбнатините и белезите по повърхността му говореха, че е бил използван в битка. Очевидната дупка от куршум беше загадка сама по себе си.

Изработката и украсата му предполагаха древен произход. Тежестта се поемаше от главата, както при ранните шлемове. По-късните модели имаха извита долна част, която позволява тежестта да се пренесе върху раменете с помощта на специална яка. На върха на шлема имаше ветрилообразен гребен — също по-късно нововъведение, увеличаващо защитата от боздуган или меч.

Формата на шлемовете също се променяше с времето. Характерната за единайсети век конусовидна форма през дванайсети ставаше заоблена, а предпазителите за носовете се разширяваха, за да пазят цялото лице. В предната част на шлемовете майсторите на оръжие оставяли само прорези за очите и за дишане. Германските шлемове обикновено бяха тежки и заострени, а италианските — по-заоблени, отразяващи влиянието на Ренесанса.

Но най-странното нещо в този шлем беше металът. Производството на стомана започнало още през 800 г. пр.Хр., но били нужни няколко века да се достигне такова високо качество. Този шлем беше дело на истински майстор. Здравината на стоманата личеше по вдлъбнатината отгоре — някой го беше изпробвал с пистолет или аркебуз, и той се бе оказал непробиваем.

Но както показваше дупката от куршум, ефективността на защитата предизвиква ответна реакция в ефективността на нападението. Броните били окончателно изхвърлени от употреба през 1522 г. в битката при Бикока. Гравитацията се оказала най-големият им враг — броните просто били прекалено тежки за носене.

Лицето на предната част на шлема беше типично за италианска броня от шестнайсети век. Майсторите избягвали да гравират бойните шлемове. Те трябвало да бъдат гладки и заоблени, или с плоскости, от които да рикошират страничните удари. Гравирането можело да намали ефективността на рикоширащата повърхност. Скай взе ножа за отваряне на писма — една италианска кама — и я насочи срещу шлема. Въпреки гравюрата металът беше така обработен, че да отразява ударите.