Читать «Изгубеният град» онлайн - страница 61

Тя се отпусна в един стол и разказа как Рено я бе извикал в пещерата, както и за последвалата спасителна операция. Дарне слушаше смръщено.

— Слава на Бога, че си добре! Този Кърт Остин е home formidable. И красив, предполагам.

— Много! — тя усети как се изчервява.

— Дължа му благодарност. Винаги съм те възприемал като дъщеря. Щях да бъда покрусен, ако нещо ти се бе случило.

— Е, благодарение на мистър Остин и неговия колега Джо Дзавала съм жива и здрава. — Тя посочи шлема. — А за това?

— Смятам, че е по-стар, отколкото изглежда. Права си, че стоманата е необикновена. Металът, от който е направен, може наистина да идва от звездите. Фактът, че друг такъв не съм виждал и ти не си намерила аналог в справочниците, ме навежда на мисълта, че може да е бил прототип.

— Но ако е бил толкова новаторски, защо идеите не са били възприети и реализиран в по-следващ период от време?

— Знаеш какви са оръжията и хората. Разумът невинаги надделява над упорството и инерцията. Поляците са настоявали да използват кавалерия срещу бронирани танкови войски. Били Мичъл едва убедил шефовете на армията в ползите от въздушните бомбардировки. Може би някой е погледнал този шлем и е заявил, че досегашните са по-хубави пред непроверените.

— Някакви идеи за знака с орела, който видяхме и на самолета?

— Да, но не и научни.

— Все пак ще се радвам да ги чуя. И може би ще се възползвам от предложението ти за чаша бренди.

Дарне й наля и двамата се чукнаха за наздраве.

— Бих казал, че орелът олицетворява обединението, съюз на три различни сили. Epluribus unit, от многото — един, както казват римляните. Явно не е било лесно решение. Орелът изглежда така, сякаш всеки миг ще се разкъса, но ако се разедини, ще загине. Оръжията, които държи в ноктите, ме карат да мисля, че съюзът е бил свързан с войната.

— Не е зле като за ненаучно предположение.

Дарне се усмихна.

— Само ако знаехме кой е бил Леденият човек. — Той погледна часовника си. — Прощавай, Скай, но имам конферентен разговор с един дилър в Лондон и клиент в САЩ. Имаш ли нещо против да задържа шлема, за да го разгледам по-подробно?

— Не, разбира се! Просто ми се обади, за да дойда да си го взема. Ще бъда или в кабинета, или в апартамента си.

По лицето му премина сянка.

— Скъпо момиче, тук има нещо повече от това, което вижда окото. Някой е бил готов да убие за него. Явно е много ценен. Трябва да бъдем изключително предпазливи. Някой знае ли, че е у теб?

— Кърт Остин, човекът от НАМПД, за когото ти разказах. На него може да се вярва. Някои от хората, които бяха в пещерата и Рено.

— Ах, Рено. Това не е добре. Той ще иска да си го върне.

В тъмните й очи проблесна гняв.

— Само през трупа ми! — тя се усмихна нервно, осъзнавайки смисъла на собствените си думи. — Мога да го заблудя, да му кажа, че съм го оставила за металургична експертиза.

Телефонът на Дарне иззвъня.

— Ще говорим по-късно пак.

Скай излезе от магазина и тръгна към апартамента си, вместо към кабинета. Искаше да провери телефонния си секретар. Надяваше се Остин да се е обаждал. Разговорът с Дарне я разтревожи. Имаше чувството, че опасността дебне наблизо. Гласът на Остин щеше да я успокои. Когато се прибра, веднага прослуша съобщенията, но Кърт не се беше обаждал.