Читать «Изгубеният град» онлайн - страница 57

Остин се усмихна, като си представи острия нос и тясното лице на мъжа от другата страна на линията.

— Не можеш да ме излъжеш, Йън. Случайно знам, че братята Райт са затворили работилницата си доста отдавна.

— Дявол да те вземе, Кърт, длъжен съм да опитам. В чудо съм се видял как да набирам средства за центъра „Удвар-Хейзи“ на летище Дюлс, така че нямам време за любезности.

Йън Макдугъл, бивш военен пилот, сега отговаряше за архивите в Смитсъновия музей за въздухоплаване и космонавтика. Той беше въздушният аналог на Свети Джулиан Пърлмутър, чиято необятна библиотека с най-редки екземпляри от книги за морето и корабите предизвикваше завистта на много академични институции, а познанията му по морска история бяха прочути по цял свят. Високият и слаб Макдугъл беше физическа противоположност на закръгления Пърлмутър, а и далеч не беше толкова колоритен, но енциклопедичните му познания за самолетите и тяхната история съперничеха на тези на Пърлмутър за морето и корабите.

— Имаш малка лепта и от мен, Йън — каза Остин. — Ще се опитам да ти спестя незначителните приказки. В момента съм във Франция и искам да идентифицирам един самолет, който открих на дъното на ледниково езеро в Алпите.

— Винаги мога да разчитам на предизвикателства от теб. — Макдугъл се зарадва, че може да отвлече мислите си от финансовите затруднения. — Казвай!

— Включи си компютъра и ще ти изпратя няколко снимки.

— Готово!

Остин вече беше подготвил файловете и снимките от езерното дъно прелетяха на кибер криле целия Атлантически океан за милисекунди. Макдугъл стоеше на телефона и Остин го чуваше как си мърмори.

— Е?

— Само предположения, но от характерната конусовидна форма на двигателния отсек бих казал, че това е „Моран-Солние“ — боен едноплощник от Първата световна война, проектиран на базата на състезателен самолет. Най-бързият и пъргав боен самолет по онова време. Синхронизацията на витлото и картечницата била революционна. Един от самолетите на съюзниците се разбил за съжаление и Фокер копирал системата, внасяйки някои подобрения. Има известна поука в цялата работа.

— Оставям моралните въпроси на теб. Имаш ли някаква идея какво прави този самолет на дъното на езерото?

— Очевидно е паднал от небето, така става понякога със самолетите. За останалото мога само да гадая, но вероятно ще сгреша. Познавам обаче един човек, който може би ще ти помогне. Намира се само на няколко часа от Париж.

Остин записа информацията.

— Благодаря ти. Щом се върна във Вашингтон, веднага изпращам нещичко за музея. А ти междувременно предай поздрави на Уилбър и Орвил.

— С удоволствие.

Остин затвори телефона и веднага позвъни на номера, който Йън му даде.

7

Скай затвори шумно дебелия справочник, който четеше, и го побутна към високата купчина от изтъркани томове на бюрото си. Сви рамене и протегна ръце, за да раздвижи схванатите си мускули, после се облегна на стола с присвити устни и се загледа в шлема пред себе си. Винаги бе възприемала древните оръжия и брони просто като инструменти, бездушни предмети, използвани в кървави войни, но този шлем тук я караше да потръпва. Оксидираната черна повърхност като че ли излъчваше зла воля. Със сигурност не беше се срещала с подобно нещо досега.